Разводът дава на практика възможността, хората да прекратят една токсична връзка, за да създадат нова. Развод се нарича официалното приключване на брака. Но дали фокусът ни и отговорността ни, трябва да бъде насочена към договора ще стане ясно в следващите редове.
В миналото също е имало развод, но в друг вариант. Ако приемем, че синонима на развод е раздяла, то присъства такава и в миналото. В историята се срещат случай на именно такава раздяла, когато мъжът е ходил на гурбет, някъде настрани, на друго място с цел препитание, но и не само. И формира някъде там ново семейство без фактологическия развод.
След това в буржоазното общество, жената става по-автономна, има усещане за дама. Това води до явни различия и доста често изявени потребности между партньорите и като цяло в градското общество. След това в социализма развода се разрешава, но заедно с рестриктивната позиция на съда в която все някой трябва да е виновен. И някак това е предвидимо в този стил на държавно управление където всичко е контролирано от държавата.
В демокрацията, често се осъзнава, че държавната рестрикция не може да предразположи любов в двойката, разбирателство и някой други неща, които се създават в емоционален контекст. Нещо което в социализма, като „ергенския данък“ се опитва да прави – „С това ще се провокира, хората да се свързват, което от своя страна ще подобри демографията“. На практика се оказва, че това не е главното мотивиращо за търсенето на „сродната душа“ и щастливото партниране. И това в демокрацията бива осъзнато. Което от своя страна влияе осъзнато на двойковата интеракция.
В днешно време се дават най-големите възможности от когато и да е било за свободен избор. В общ смисъл и по отношение на темата за развода. Междуличностните отношения имат своята динамика и съвсем естествено, както имаме свързвания с мисъл за общ проект, така и бихме могли и да финализираме този проект.
И тук се поставят въпросите -„Какво губя и печеля от развода?“, „Необходим ли е той?“, „А какво следва за мен след раздялата?“
За доста двойки, развода като договор е предпоставка за добре организирани административни документи при раздяла. И в един смисъл това е така, но от друга гледна точка това не е основата, а част от възможностите. Един добър фокус би бил към едни емоционално интелигентни отношения на зрели личности, които са наясно как общувайки си да преразпределят задачите си (ако имат деца, общ бизнес, общи поети ангажименти), общите си приоритети с взаимно уважение въпреки житейското разминаване. Точно тук доста хора не се решават на тази стъпка и прилагат различни оправдания. Като тежката административна част при развод и финансите, които трябва да отделят за подобна стъпка. И на практика това оказва влияние. И тук отново това може да се окаже, като не най-ясния модел, който може да бъде избран за избягване на това предизвикателство. Съществуват варианти в които договор може да съществува, но ако са достатъчно уважителни в комуникацията си партньорите, той да не оказва осезаемо влияние. Защото какво е един развод ако не трансформация.
Тоест тук въпроса е „Какво аз проектирам в този договор и мога ли да видя и нещо отвъд това, нов вариант, който да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин?“.
И тук отговора е доста ясен, няма нищо общо с договора, а с взаимоотношенията между партньорите и между самите тях като самостоятелни, зрели личности. Развода или раздялата, не е деликвентност или девиация в смисъла на престъпление в рамките на демократичния свят. А нормален етап, който може да се случи. Особено във втория етап на развитието на динамиката в една врзъзката. Именно за това говори известният психолог Джед Даймънд. За вторичния етап на свързването след първичната страст в двойката в който етап хората се опознават реално. И усещат дали биха продължили заедно напред.
Това разделяне, става възможно най-безболезнено само ако партньорите са инвестирали в себе си автономност, професионално развитие, асертивност.
Същината е в това, дали хората са щастливи във връзките които изграждат. Защото те не зависят от договора. За сега още не е създадено категоричното щастие което се получава чрез подпис. Нека си дадем сметка кое наистина провокира общото градивно свързване.
Въпрос на опит, кроскултурални особености и толеранс към нови подходи. Разбира се на една напреднала възраст, човек трудно може да смени базовия модел в който е израснал, но може да проследи причинно следствените връзки до момента, в своя живот и да поработи над други варианти за резултат, сменяйки определени лични действия.
Винаги човек може да бъде подкрепен от личните си ресурси – среда, социум, приятели, и на подкрепящи специалисти (психолози, семейни терапевти, медиатори).
По време на хирургичната намеса, каквото в един вид е развода, така и преди него в стила на превенцията.
Атанас НАНКОВ
