След обстойно обсъждане на имената и издадените книги и рецензии на авторите в Управителния съвет на Съюза на българските писатели бе взето решение на 16 януари 2024 г. да бъдат приети в организацията нови писатели. Приемът изискваше минимум две издадени книги (които не са самиздат) и две препоръки от членове на СБП.
На свое заседание Управителният съвет на СБП в състав: председателят Боян Иванов и членове: Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Георги Ангелов, Димитър Милов, Иван Есенски, проф. Ивайло Христов, Иван Гранитски, Кирил Назъров, Петър Андасаров, Анастас Иванов, Тенко Тенев, Трендафил Василев прие 17 талантливи автори от различни поколения и с оригинален творчески почерк и попълниха членския списък в пет жанра:
Поезия – Райчо Котев, Христина Димитрова, Страхил Ерменков, Дарина Дечева, Анна-Мария Петрова Гюзелева, Лъчезар Лазаров, Мариела Конова, Стоян Авджиев, Станислава Георгиева Пирчева-Ава;
Проза – Цветан Андреев, Ахавни Микаел Кеворкян, Илия Михайлов;
Публицистика и мемориастика – Петя Вангелова, Леко Леков, Максим Момчилов;
Литература за деца – Божидара Тенева; драматургия – Александър Хаджихристов.
Сред малцината беше и Максим Момчилов, бележит публицист, публикувал книгите си : „Приписки към Времето”-2006, „Ин мемориам Димитър Янков”-2007/2008, „Обречена на туризма”-2010/2012, „Николай Димитров, интервюта „Да бъдеш себе си” – 2018, „Месемврия на Евксинския понт”-2019, „Вестникът на всички времена”-2022.
От 16 януари новоизбраните писатели вече са факт. Но кога възниква летоброеното на писателството, което използваме в днешно време ? Очевидно писателството се определя в две епохи – „преди и след Новата ера”. То не е свързано с историята на християнството, а с издаването и публикуването на съответните книги. Така че преди „Новата ера” обозначаването на периода на писателя Максим Момчилов преди това е за неговите шест книги. А отнасянето след „Новата ера” е за времената не след раждането на Исус Христос, а след излизането на ново отпечатаните книги на писателя.
Отброяване на писателското Време може и да започва преди и след Максимовден – 21 януари, може – и преди и след 1 март, но без да възникваме датирането, публикуваме своеобразните рецензии – препоръки пред Управителния съвет на Съюза на българските писатели на Юлия Пискулийска и Елка Василева.
ПРЕПОРЪКА за Максим Василев Момчилов
В битието ми на член на Съюза на българските писатели не съм давала безразборно препоръки за членство в СБП. Още преди години, когатко Андрей Германов ме покани за редактор в сп. „Пламък“, имах огромно уважение към тази институция. Свързвам я с високи имена в българската култура. А защо заставам зад името на Максим Момчилов?
Познавам го от години, съвместната ни работа като журналисти и радетели за разпространение на ценности, включително и на литературни постижения, ми даде възможност да видя този колега в различни ситуации, и да го оценя като личност
Максим Момчлов е свързан с вестник „Слънчев бряг прес“ – Несебър, вестник, който обхваща цялостната социално-културна картина в Несебър и околни селища и региона. Вестникът в един неголям град има особено значение за създаването на атмосфера и оформяне на гражданско общество.
За Несебър Максим Момчилов работи с апостолска всеотдайност – създава събития, отразява събития, създава един кръг от интелектуалци, които пишат, правят изложби, премиери на книги – и всичко това е отразено и стига до хората.
Така, както Мартен Калеев обединява интелектуалния елит в Монтана, така и Максим Момчилов подчинява времето си да насити несебърските дни с култура.На практика е проводник на перото в един град.Не е за пренебрегване, че много книги получават гостоприемство в този вестник.
Журналистическите му търсения винаги са изразени в амбициозно написани анализи, той е взискателен към словото, към начина, по който ще го изпрати до читателите.“Приписки към времето“е само един израз на многостранното му общуване със словото, на многостранните му интереси и социална ангажираност.Всяка негова книга е точно така насочена към човека и неговия духовен свят. Винаги си представям писателя ангажиран с проблемите на времето, в което живее, по човешки чувствителен, критичен към пороците в едно общество.Няма да скрия, че човекът, зад когото заставам като поръчител, е скромен и далече от позьорство, което също ми допада.
Вярвам, че като член на СБП той има своето място и роля в един многообразен град като Несебър.И сега е проводник в града на културата у нас и по света, но като представител на СБП ние ще имаме предимството да знаят мнозина, че от такива добре пишещи и мислещи хора е изграден нашият Съюз.
Октомври 2023 г. Юлия ПИСКУЛИЙСКА, София дългогодишен член на СБП
ПРЕПОРЪКА от Елка Тодорова Василева в подкрепа на кандидатурата на Максим Василев Момчилов за членство в Съюза на българските писатели
Познавам Максим Момчилов от много години, като журналист и човек, колега в Съюза на българските журналисти и сдружение Бургаска писателска общност. Имам най-добър поглед към работата му в курортния комплекс „Слънчев бряг”, където като главен редактор на несебърския вестник и като автор се превърна в истински летописец на историята на община Несебър. Това бе началото, което даде посока на публицистичното му перо да се разгръща и развива в областта на публицистиката.
Благодарение на неговата проучвателна, събирателска и систематизираща дейност са съхранени личности и събития, оставили важни следи в историята на Слънчев бряг, община Несебър и област Бургас. Приносът му е значим и доказателство за това е удостояването му с приза „Златното перо” от Съюза на българските журналисти.
Ще посоча няколко примера от стойностното творчество на Максим Момчилов: двутомника „Обречена на туризма” – книга за Малина Стратиева – изпълнителен директор на „Слънчев бряг”АД, „Приписки към Времето”, „Димитър Янков Ин Мемориам”, „Николай Димитров – интервюта „Да бъдеш себе си”, „Месемврия на Евксинския понт”, „Вестникът на всички времена”.
Момчилов не е журналист на дребнотемието, а напротив, има постоянни мотиви и теми. При по-внимателно съпоставяне на отделните книги се разкрива огромно разнообразие от факти, мисли, чувства, демонстриращи чрез най-фини нюанси публицистичното майсторство на автора. Фактологията е поднесена с художествена плътност и многоцветност, със сочен език и известна нотка хумор, което прави публицистиката му свежа и оригинална. Повечето от книгите му, издадени в продължение на 16 години, представляват ценни късчета история за град Несебър и неговите хора. Написаното в тях е документално свързано със събития, хора, факти, процеси и явления, неделими от обществено-политическата действителност, което го прави значимо и извън регионалната конкретика.
Предвид приноса на творчеството му в аналите на българската публицистика и съвременна история, препоръчвам Максим Момчилов да бъде приет в Съюза на българските писатели, секция „Публицистика и мемоаристика”.
Октомври 2023 г. С уважение: Елка Василева,член на СБП Бургас
