Господа управляващи през последните 33 години докога така, събудете се! Мечките отдавана се събудиха от летаргичния си сън, а вие кога господа, докога ще спите? Слепи ли сте, глухи ли сте, българи ли сте?
Как така господа хора с 30, 35, 40 г. стаж, че и повече, получават по 300, 400, 500 лв пенсии, по 10 лв на година стаж. Това ли заслужавате над 1 000 000 хора в България? Как не ви е срам и неудобно?
Та това са вашите /нашите/ майки и бащи, близки, роднини и приятели. Защо ги обричате на глад и мизерия? Как да си платят с 350 – 500 лв пенсия: тока, водата, телевизията, телефона, данъците си, храната, лекарствата и всичко друг, от което имате нужда? А недай си Боже да им се наложи да правят операция, а откъде да си вземат 5-10 хиляди лева, че и повече.
Виждали ли сте ги как се гърчат, когато при тях дойдат внуците им, че не могат да им дадат поне по 10 лв да си купят по нещо и да кажат, дядо, баба, ми дадоха по 10 лв. Това на вас господа, известно ли вие?
Пука ли ви изобщо за тези хора! Нито един родител не мисли лошо за децата си. Той се стреми да направи най-доброто, най-хубавото за тях.А вие техните деца – защо ги оставяте на тоя хал, правите ли най-доброто за тях?
Пука ли ви изобщо за тях, за възрастните хора, за вашите майки и бащи – едва ли?Бъдете честни и откровени при отговорите си, пука ли ви, едва ли? Иначе щяхте да промените нещата.
Да, знам ще кажете: война, инфлация, криза и не знам още какво. Вода от девет кладенци ще донесете за оправдания. Не ви отива господа.Аз знам, че сития на гладния не вярва, но не знаете животът и съдбата какво ще ви поднесе, може и вие да се окажете в тоя хал.
Да, властта е сладък и приятен сън – но всяко нещо си има начало и край. Крайно време е да си направи така че българският народ да не страда. Историята помни само заслужилите и им отдава нужното уважение и признание.
Пука ли ви господа, вие къде ще се наредите – до заслужилите или до забравените от всички и сочени с презрение и гняв, за направените от вас. Много от младите хора избягаха от България – защо ли?Запитахте ли се поне веднъж, защо бягат и кои бягат от хубавото?
Пука ли ви? Мислете за народа си и не го оставяйте да гладува и мизерства в тези тежки времена. Бъдете българи господа управляващи, мислете за българското и българския народ!
Това не ви пречи да помагате и на други народи, изпаднали в беда. Видя се кой пръв помогна на хората в нужда от тази война. Обикновеният българин защото така е закърмен от време оно, да дели и последния си залък с всеки изпаднал в беда.
И чак след това се включи и българската държава. Това е той истинският българин – беден, страдащ, изнемогващ, но винаги готов да отдели от своя залък, за да помогне на изпадналите хора в беда.Докато има такива българи България никога няма да погине.
А вие господа управляващи ще помогнете ли на хилядите , а защо не и милионите, такива обикновени бедни българи, солидарни с неволите – съдбата, страха, глада и неизвестното от тази ужасна война.
Защото бедния дава всичко от сърце и душа, липсвайки себе си – за да помогне на страдащия.Така се прави когато има хора, които бягат от ада и търсят спасение – спокойствие, утеха и подслон за себе си и децата си.
Господа управляващи, дайте надежда, спокойствие и утеха на всички българи, че занапред ще живеят много по-добре в собствената държава отколкото другаде, и ще бъдат обгрижвани от държавата България.Направете го колкото може по-бързо и скоро.
Нямате време, народът чака вече 30 години.Колко още да чакат? Докога? Побързайте!
Покажете, че ви пука за българския народ! Защото гладът надвива страха.Тежко му и горко му, който застане срещу тази лавина глад, отчаяние и безизходица. Няма сила, която да се спре, тя помита всичко, изпречило и се пред нея.
И още нещо. Когато някой прави нещо зад гърба на хората и си мисли, че някой не го вижда – то той го прави пред очите на Господ. Господ вижда всичко. Господ бави, забавя, но никога не забравя да накаже провинилите се.
Това, за което пиша господа управляващи е далеч от вас.Вие живеете в друг свят. От два милиона българи пенсионери над един милион имат тази нерадостна съдба.
Това ли заслужават хората? Крайно време е да отидете сред тях и да ги чуете, и видите как страдат, как се мъчат, и как изнемогват. Пука ли ви господа ?
Павел ПАВЛОВ,
председател на Клуба на пенсионерите – Несебър, нова част и председател на пенсионерските клубове на СНЦ „Черно море”-Несебър
