Гергьовден е, и Ден на храбростта и празник на Българската армия Никой не е забравен и нищо не е забравено

       Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война, когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР, и като член на Варшавския договор, се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено.

         Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие в Деня на храбростта и празника на Българската армия в контекста на Втората световна война?

         Кое е задължително е за припомняне? Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено, защото то е историческо за храбростта и българската армия. Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 146 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия.

         През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245, като общият им брой достига 391 от всички селища на общината. В отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната и от дома Димитър Алексиев от Емона откъдето в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават и тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.

         Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен за пом.командир в същия полк. Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик Недялко Пиперков от Несебър.

         Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 24 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.

         Те са картечари,минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.

         Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.

         Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност, храброст , себеотрицание и мъжество, граничещо с безпримерен героизъм.

         Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия.

         Една част от тях са погребани на родна земя, на други имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия .
Загиналите *
1.Борис Димитров Арабаджиев /16.02.1915- 09.03.1945/ от Емона
2.Георги Стойков Мешков /Мишинов/ от Раковсково
3.Вангел Иванов Ташев /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър
4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре
5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1945/ от Баня
6.Димитър Костов Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня
7.Желязко Кръстев Калудов от Козница
8.Иван Райков Хаджиев /20.05.1924-18.04.1945/ от Обзор
9.Кирил Желязков Георгиев /24.05.1922-10.03.1945/ от Гюльовца
10.Киряк Петров Георгиев /09.09.1923-09.101944/ от Гюльовца
11.Лазар Иванов Чемидов /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда
12.Любчо Иванов Златев от Паницово
13.Минчо Николов Мамулов /05.09.1921-19.12.1944/ от Оризаре
14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница
15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре
16.Панайот Петков Стоянов /27.08.1915-14.04.1945/ от Тънково
17.Петко Георгиев Петков от Козница
18.Слави Стойков Кръстев /Славов/ /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица
19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас
20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица
21.Тодор Илчев Атанасов /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор
22.Тодор Петров Тодоров /25.10.1915-10.03.1945/ от Тънково
23.Тома Георгиев Томов /1919-1945/ от Обзор
24.Христо Ставрев Манолов от Обзор
25.Яни Георгиев Янев /14.03.1920-08.03.1945/ от Гюльовца
26.Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково ________________________________________________________________________

* В списъка са по азбучен ред

         Все още върху гранита с бронзови имена на падналите в съпротивителното движение и Отечествената война са изписани: Яна Лъскова /1912- 1944/, Николай Лъсков /1910-1944/, Васил Иванов /1912-1944/, Никола Богданов /1919-1944/, Вангел Ташев /1921-1944/, Димитър Шишманидов /1904-1944/.Недописан: Иван Христов Кафадоров /06.03.1925-05.03.1944/ Св.Влас.

         Паметната плоча все още съществува. Но възниква и въпроса: ще успее ли някой да намери каквото и да е разумно обяснение за това, че с настъпването на демокрацията имената на загинали ветераните и антифашистите бяха изхвърлени от несебърския паметник, поставен в чест на проявения от тях храброст, героизъм и саможертва? Или без въпрос, защото е опозоряващо от местната власт за ликвидирания паметник пред площада на Пощата.

         Както и да заличават имената на храбреците, народната памет никога няма да допусне забравените герои! Както и на кавалерите на Орден за храброст: Илчо Джендов от Кошарица, Иван Узунов от Несебър, Кръстьо Недков от Оризаре, Лазар Чемидов от Равда, посмъртно, Недялко Пиперков от Несебър, Никола Линов от Баня,Яни Душев от Плазовец.