Тази максима на Квинт Хораций Флак /65-8 г. пр.н.е./ гласи: „Трябва да се крие до девет години!” и смисълът й означава, че не трябва да се бърза с публикуването на написаното. Тя обаче не се отнася за тази книга, която започна да се пише сякаш сама, някъде към края на 1988 година.
И така в продължение на 18 години.Е, не съвсем сама, защото все пак съм неин автор.В нея е събрано доста от онова ,което съм написал във вестник „Слънчев бряг” от октомври 1988 до октомври 2006. Текстовете в нея са подредени по дати, което, надявам се, ще улесни читателя, следвайки хронологията на времето, което ги е раждало, да добие по-пълна представа за случващото се.
„Приписки към Времето” обаче е книга не само за случилото се, а и за случващото се в несебърското време.Но не само в и за него. Приписките не са камбана, но техният отзвук е имал, и има не само регионален, а и национален и международен характер.
В книгата няма нищо измислено.Всичко, което е написано в нея произтича и е документално свързано със събития, хора, факти, процеси и явления, неделими от общесвено-политическата действителност.Доколкото обаче аз лично съм бил не само очевидец, а и активен участник в някои от събитията, публицистичните текстове, освен обективно, в някои от случаите може да звучат и пристрастно.Но нали никой не може да бъде лишен от пристрастия, особено в публицистиката.
Така или иначе, в тази книга са събрани частици от времето.Тя е плод преди всичко на реалния живот.Понякога горчив, но такъв, какъвто е – на страсти и заблуди. Пишейки, човек започва да осъзнава колко е трудно да остави верен на себе си.И може би такъв трябва да бъде пътят към истината.
Тази книга обаче няма амбицията да се хареса конкретно на някого.Но и няма как да бъде написана от външен за Несебър човек.Тя няма бъдеще, но и няма как да няма продължение. Родена е от вестник, но не е мимолетна.
Защото „уловените” в нея мигове са късчета история от Времето. И ми се иска да вярвам, че тя ще остане като един от документите на несебърското време, отразяващ и съхраняващ История.И в този смисъл, надявам се книгата да бъде полезна.А и дописана от бъдещите читатели, пише авторът през м. октомври 2006.
Предговорът е написан през 2006 г., а заедно с изданието „Приписки към Времето”, вече 17 години книгата продължава да се чете,а и да се препрочита.В антикварните книжници пък цената на книгата скочи повече от пет пъти.
Освен тази книга обаче, приетият за член в Бургаската писателска общност, сдружение „Бургаски писатели”/СБП/, Максим Момчилов е написал в издателството „Информа принт” – Бургас още и книгите: „Ин мемориам Димитър Янков”, „Обречена на туризма”, „Месемврия на Евксинския понт”, „Николай Димитров, интервюта”, „Вестникът на всички времена”. А смисълът от тези издания е, че „човекът – писател” да напише и другите си нови книги.
