Несебър чества 145 години от Освобождението на България. Тържеството се състоя на площад „Жулиета Шишманова“, където, с издигане на трибагреника под звуците на химна на републиката, бе отбелязан националният празник и бяха почетени героите на българската свобода.
Поздрав към гражданите, събрани на площада, за да отбележат светлата годишнина, отправи кметът на община Несебър Николай Димитров. В своето слово той изтъкна, че най-важни за всенародното дело за свободата са били единството и целеустремеността на народа. Така и ние днес трябва да се стремим към единение за постигането на стабилност и разбирателство в името на важните цели – за развитието на България, за напредъка на община Несебър и за просперитета на местната общност.
Слово за значението на историческата дата 3-ти март и символиката, с която тя е заредена, за героите на тогавашното време и разцвета на следосвобожденска България произнесе Златин Чаушев – началник на отдел в общинската администрация.
Славната годишнина бе отбелязана с концерт на трио „Българи“ към ансамбъл „Чинари“.
Да не пренаписваме „Славната годишнина от Освобождението…”
Пренаписването за случилото се събитие на 3 март започва още с текста, разпространен от преслиста на община Несебър.
Пренаписването, тоест преиначаването на текста, се състои, че към текста „Несебър чества 145 години от Освобождението на България” е пропуснато: … от турското робство” . С други думи, текстът е пропуснат, преиначен и пренаписан.
Същото се отнася и за „тържеството…”, „издигане на трибагреника”, „почетени героите…”.Защото всичко това е поредното пренаписване?
Това не е „тържеството…”, защото не е прилагана символиката на наредбата на Община Несебър.Сбирщината присъстващи на площада не са отцепени от охранителното звено, това не е разпоредено, а и самите ВИП-гости са разположени произволно.С други думи, това не е тържество, а пълен произвол за пренареждане, тоест, поредното пренписване.
Това пренаписване се състои и в прилагането Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България. Издигането на трибагреника само по себе си е преиначено, с други думи пренаписано.То е пренаписано, защото Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери: форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
Нито един от тези размери не е издигнат от флага на пилона в площада, а кой е разпоредил на издигането е от неофициално лице. При този случай, пак става дума за пренаписване.
Кои са тези «… почетени героите..»? Да приемем, че това е събирателен образ на почетени герои. Дори и да допуснем това, пак става дума за преиначеване и пренаписване, защото водещият е пропуснал името на Освободителя на Несебър – майор Михаил Колотовски на 8 февруари 1878, който е признат за Единствения водач, но продължават да го заличават от историята на Несебър.
А за какво са другите пренаписвания? Те се завоалират и преиначиват, с други думи- пропускат историята на събитието за 3 март. Като прочетеш в културния афиш на общината ще шрочетещ: «… с концерт на квартет «Българи» към ансамбъл «Чинари», а в действителност с пренаписването е написано, че това е: «Славната годишнина бе отбелязана с концерт…” Може да проверете в енциклопедичния справочник и ще установите, че „Славната годишнина…” не е съществувала, нито е имало квартет *, нито концерт *, но е имало ужасяваща какофония* и тупурдия* от трио изпълнителите „Българи”, заради което част присъстващите напуснаха площада.
* Квартет: (на италиански quartetto – „четворка“) е музикално произведение от четири партии, както и ансамбълът, който ги изпълнява.
* Концертът: (от на латински: concerto, „състезавам се“) е вид представление на живо, при което музика се изпълнява пред публика. Представлението може да бъда на отделен музикант, като в този случай понякога се нарича рецитал, или на музикална група, като оркестър или хор.
* Какофо̀ния: /от старогръцки термин обозначаващ речево неблагозвучие, злозвучие/: 1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане. 2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява.3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос.
* Тупурдѝя: мн. тупурдѝи, ж. разг. Шум, тропот, глъчка.
На този фон човек можеше и да чуе тишината, нито имаше шумен надпис – лозунг за 3 март, нито имаше шумна видеоилюстрация на огромната стена на Центъра за култура и образование „Артиум”, нито имаше поне идейна паметна плоча /паметник/ за Освободителя на Несебър на 8 февруари 1878 г. Именно заради това не трябва да се буди никакво учудване, че случилото се може да се определи с надписа: „На 3 март 2023 година нищо не се случи тук”.
