Тържественото честване започна с поднасяне на венец пред барелефа на патрона му – видния български будител, писател и революционер Любен Каравелов, на когото принадлежат думите, че без образование няма свобода.
Празничният ден продължи с вълнуващ концерт, препълнил залата на Артиум център в Новия град – Несебър. На тържественото честване присъства и кметът на Община Несебър Николай Димитров.
Михаил Полименов – председател на Училищното настоятелство на СУ „Любен Каравелов” поднесе своя поздравителен адрес с пожелание за здраве, вдъхновение и още поводи за съвместна дейност!
Това, което учителите и учениците не познават, защото не знаят
ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В НЕСЕБЪР
Писмени сведения или документи, които да свидетелетвуват за участие на несебърските българи в църковно училищното движение през Възраждането не са ни известни. Но веднага след освобождението от османско иго и в тези черноморски градец родолюбиви българи правят опити да отворят българско училище, въпреки преобладаващото гръцко население.
При проучване на богатия архив на несебърската прогимназия в ОДА – Бургас, попаднахме на едно интересно сведение от бившия директор на НОУ „Любен Каравелов“ Жельо Марков, в което се посочва приблизителната година на първото училище и името на първия български учител. Позовавайки се, вероятно, на по-стари сведения, до които не успяхме да се доберем. Марков посочва, че „първият български учител е бил бай Добри от Котленския край. Това е било към 1880 г“.
За този учител имаме достатъчно данни да твърдим, че е един от първите просветни дейци в нашия район. В книгата на Васко Савов „С името на богиня“ при описанието на просветното дело в селищата от общината се споменава, че след заселването на Къшла дере на новото му място в резултат от притесненията на черкезите, селяните „искали да си открият и свое училище, но въпросът стигнал до учители”. И тъй като по това време труд, но се намирали подготвени хора, а пък „в Несебър живеели трима братя – овчари, чиито потекло било от село Медвен и които били доста просветени… селската управа поканила, най – малкият брат Добри за учител, този учител Добри учителствувал две години“. Няма съмнение, че в сведението на директора Марков за първия български учител в Несебър става дума именно за същия даскал.
По-нататък в историческата справка се споменава и за друг учител – Миланов, „но който след 4 – 5 години напуснал (и) за няколко години не е имало в Несебър българско училище“. За Миланов се предполага, че е дошъл в града към 1883 г., но по-нататъшните издирвания не дадоха допълнителни сведения за неговата дейност.
Като начало на българското образователно дело без прекъсваемост на учебния процес може да се приеме 1886 г. Това по всяка вероятност е свързано с грижите на Княжество България за развитието на учебното дело в бившата Източна Румелия. където гръцката църква просвета продължавали да оказват пагубно влияние върху националното съзнание на българското население на юг от Стара планина. Тази датировка открихме в две статистически сведения за учебната 1937-38 г. на прогимназията и на първоначалното училище. В графата на листи № 77, 78. с въпрос „През коя година е била открита за първи път прогимназията (респективно – първоначалното училище)?“ за второто категорично е изписано „1886 г.“
Истинският напредък на учебното дело в Несебър започва с построяването сградата на първоначалното български училище със средства на държавата през 1893 г. От тогава българските деца и техните учители можели свободно и без притеснения да навлизат в учебния процес и да мерят ръст с постиженията на гръцките училища в града. Големи заслуги за развитието на образователното дело в тези трудни години има един от първите учители и книжари Пеньо поп Ангел Попов, започнал преподавателската си работа в Несебър още през 1891 г.
Скоро след това по инициатива и със съдействието и на други родолюбиви българи на 06.11.1895 г. в черковното здание е основано и първото българско читалище „Четец“, изградено на обществени, начала. Така за едно с налагането и утвърждаването на българската просвета и образователна система чрез училището, започва да набира сили и още един духовен център – българското читалище с богата библиотека. Тези две културно-просветни огнища имат решаващо значение за пробуждането на българския дух и за самоидентифицирането на значителна част от българското население.
