Като в абсурдна пиеса изглежда поведението на някои от живеещите на полуостровната част на град Несебър, обявена за музеен,туристически и културен комплекс от национално и международно значение през 1956, а по-късно-през 1983, и за обект на Световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
67 години след решението на Министерския съвет абсурдността на обстановката и нагласите към статута на града е повече от очевидна.Вместо да пазят града-музей една част от неговите жители са го осеяли /не без съдействието на държавата/ с незаконни постройки.При това на една част от тези пристройки и надстройки е придаден законообразен вид с подписа на съответния държавен чиновник.
Недоволни от това, друга част от жителите,също закононарушители,се събраха да окажат отпор на представителите на властовите институции,изпратени да възстановят законността на полуострова.Протестирайки срещу “двойния аршин” в приложението на закона,недоволните стигнаха до там да спретнат подписка за излизане от списъка на ЮНЕСКО,а други,по най-вандалски начин запалиха автомобилна гума с което опушиха крепостната стена на града-музей.
Натъквайки се на всичко това,компетентните органи решиха да проявят известно снизхождение,което пък се възприе едва ли не като признак на слабост и се стигна до сформирането на сдружение с идеална цел “Старият Несебър” за защита на интересите на живеещите на полуострова. Нещо повече,робувайки на популизма общинските съветници в Несебър гласуваха за безвъзмездно ползване на общинско помещение за нуждите на сдружението,като отгоре на това му отпуснаха и 5 000 лв за обезпечаване на дейността му.
Независимо и въпреки това наскоро стана известно,че член на ръководството на сдружението без знанието на управителния съвет е наклепал институциите в България,подписвайки писанията си до ЮНЕСКО именно от името на сдружението.
Вместо да бъде изправен пред съда / в Наказателния кодекс се съдържат редица основания за това/,авторът на “писмото-доклад”,който е уставен,влезе в ролята си на водещ на срещата-разговор между жители на града-музей и премиера Бойко Борисов.
На тази среща,която се състоя в читалищния салон от министър-председателя бе поискано ни повече,ни по-малко, мораториум върху изпълнението за събарянето на незаконните строежи в Стария град и обособяването му в нещо като Община.
Премиерът изслуша исканията видимо спокоен и се ангажира да покани на работна среща кмета Николай Димитров и главния архитект заедно с представители на станалото скандално известно сдружение.По време на тази среща,на която имах възможността да присъствам заедно с още трима министри от правителството, представителите на сдружението не поставиха въпроси от друго естество,освен как да си узаконят незаконните постройки.Най-активни в това отношение бяха двама представители на сдружението Карачев и Ляхович.
Искайки узаконяване на собствените си строителни беззакония,те говореха и от името на жителите на Стария град,които няма как да си дадат съгласието за това.Стигна се до там от името на “кореняците”,живеещи на полуострова,да се иска самостоятелно административно управление,тъй като “общинските съветници си раздавали сергиите за сезона”,а отделно “имало огромни икономически интереси към града”.
За тези твърдения не бяха представени никакви доказателства,но премиерът за всеки случай не ги отмина,а ги опроверга,а министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев заяви,че независимо от неволите на живеещите на полуострова там ще бъде приложен закона с всички произтичащи от това последствия.
Все пак премиерът предложи да се проучат възможностите за обособяването на полуострова като “квартал”,а министърът на културата Вежди Рашидов подхвърли,че той можел да се “управлява” от някой като Начо Културата в Пловдив,който на времето бил всепризнат кмет на “Стария Пловдив”.Министърът на икономиката,енергетиката и туризма Трайчо Трайков запази пълно мълчание по време на цялата среща,която продължи около 40 минути.
На абсурдните претенции на една част от жителите на полуострова обаче властите трябва да покажат червен картон.Колкото по-скоро,толкова по- добре.Текстът, който съм написал е от 19.07.2011.И към днешна дата, развитието към съхраняване на паметниците под егидата на ЮНЕСКА в Несебър продължава, но резултат няма.
