/Кратко въведение към книгата “История на село Горно Ябълково-от траките до наши дни” на Павел Павлов/
Думите са на Любен Каравелов,обаче с пълна степен могат да бъдат съотнесени за Павел Павлов по отношение на село Горно Ябълково.В действителност тези думи никъде не се срещат в изданието “История на село Горно Ябълково”,но обичта към родния край се чувства от всеки ред на книгата.
Кой е Павел Павлов?Той е от онази особена порода хора,които са сред нас,но не ги забелязваме.Те самите правят така,че да не бъдат забелязани.Предпочитат да работят
тихо,носейки кръста на родолюбието,без да вдигат излишен шум.В днешното оскъдно на духовност време,на мнозина не е лесно,особенно на тези,на които не е безразлична духовността и нейната пречистваща сила,независимо от професията,която упражняват.
Смятам,че Павката,както го наричат приятелите му,воден от желанието да направи нещо за своето родно място,е поредното олицетворение на родолюбието. Защото днес у нас да си родолюбец, означава точно това.Неговата книга е доказателство и за нещо друго.Че независимо от ширещия се национален нихилизъм, материалните трудности и социални проблеми,изданието опровергава тезата,че ни е чужда родната история и миналото на нашия край.
Една от целите,които си поставил авторът е проучване миналото на родното си село, издирване и документиране на всички родове в селото.Тази краеведческа цел е изпълнена, не толкова и не само заради отминалите поколения,а за бъдещите генерации.
Като се има предвид обаче, че краведските дирения обхващат не само историческото минало,но и стопанското развитие,духовността и културната дейност, народните традиции и обичаи,географските и диалектни особености на районите и пр. определено може да се посочи,че отразеното в книгата е истински извор на знания и опит,а и на национално самочувствие.
Четейки книгата би трябвало да си даваме сметка,че авторът не е професионален историк,няма и хуманитарно образование,но като един макар и прохождащ краевед е успял,според мен,да улови пулса на всекидневния живот,на реалните нявгашни проблеми, постижения и падения в историята на селото.
И още нещо.Отдалечеността на събитията назад във времето неминуемо изкривява нашата представа за събитията и явленията от миналото.Затова ние сме задължени на хора като Павката,които успяват да извлекат от незабравата на времето твърде важни и ценни сведения за миналото и делата на нашите предци.
Със сигурност може да се твърди и,че една местна история,има значително по-голям принос за възраждане на любовта към родното огнище и формиране на национално самочувствие в сравнение с всичките национални пропагандни институции,още повече, когато тази история представлява събирателен разказ на жителите на селото,на фолклорното богатство на техните песни и хумор,описан в главата «Алмалийски сълзи от смях».
След тази книга,независимо че по рождение не сте от Горно Ябълково, няма как да не се почувствате повече родолюбци .
Приятно четене.
