Неизвестен автор за Калин тогава беше написано във вестника: „ Навярно баба ви е чела легенда за Калин Орела… И вестник „Слънчев бряг” познава една история такава. Като Орел – години 300, да ни е жив и здрав Калин Юриста!”.
Написаното тогава за Калин Герджиков, работещ в рекламата на „Слънчев бряг”АД, а след това и в онази Кооперация, стана на 2 х 25, а след това неусетно продължи и на 2 х 35 плюс. Междувременно Калин издаде и разказите си „До коленете в морето от спомени“.
А преди, по настоящото време и след това, се заредиха публикациите от Калин: „Изборите 1991- политическата канадска борба”, „Рекламата- без която /вече/ не можем”, „Кооперацията може да заслужава и трябва да успее”,”Журналистът с право на Осведомител, но и с отговорност на Свидетел” и т.н. и т.н.
Казано накратко Калин си е, юрист, рекламист, разказвач на разкази, и какво още друго…Ами, естествено- и публицист. Някога, престоявайки периодично на Графа в СБЖ ми се наложи да кажа на софийски публицисти, че те се делят на две – на тях /софийски/, и на- Калин Герджиков.Разбрах на ръководството на СБЖ за казаното от мен за Калин няма как да бъде задължително, но от само себе си, е наложително.
Та, за публицистиката на Калин се е пишело, пише се, и ще се пише и в бъдеще време.
От биографичната справка за Калин Герджиков може да установите, че е роден на 10.10.1947 г. в Атия /сега военно пристанище в югоизточния край на бургаския залив/, когато там се снима филмът „Калин Орела”.
Получава името си лично от големия български актьор Иван Димов, който е изпълнител на главната роля във филма „Калин орела”.
Завършва трета гимназия „Васил Левски” в Бургас /1965/, Юридическия факултет /1975/ и Журналистическия факултет /1988/ на СУ „Св. Климент Охридски”.
По-голямата част от трудовата му дейност преминава като специалист по реклама и шеф на Рекламния отдел на туристическия комплекс „Слънчев бряг”.
Автор е на множество рекламни текстове за рекламните брошури, за филмовата и аудио визуалната реклама на комплекса, предназначена за страната и чужбина.
С журналистическата дейност е предимство на публицистиката се занимава активно до края на 80-те години, като сътруднича на вестник „Черноморски фар” и вестник „Слънчев бряг”-Несебър, а публикува и други бургаски и централни вестници и списания.
През 1998 г. издава собствен регионален вестник „Параграф 39”, който се занимава с проблемите на Свободата на словото и правото на всеки гражданин да се ползва от нея.
Момчешките години на Калин са свързани тясно с пристанището на Бургас, където баща му е среден жител, а семейството живее ведомствено жилище в административна сграда на пристанищното управление / сградата е известна на старите бургазлии под името „Митницита”/.
Разказите в „До колене в морето от спомени” са почти автобиографични, но акцента в тях авторът поставя не върху своята личност и битие, а върху „географията”, атмосферата и битовата специфика на тази най-стара бургаска махала- Пристанищата.
Ако се окаже, че тази книга е предизвикала достатъчен интерес у читателите, много вероятно е да се появят на бял свят „До кръста в морето от спомени” и „До раменете в морето от спомени”, в които авторът ще разкаже спомените от следващите етапи на неговия живот в Бургас и извън него.
За Калин пише и популярният журналист Димитри Иванов: „Тези дни се зачетох в много къс сборник с много къси разкази „До коленете в морето от спомени“ на бургазлията Калин Герджиков. Такива спомени събуждат твоите собствени спомени, когато си бил дете на село и по цял ден на реката и знаеш всички върби и къде в подмолите има черна мряна, къде водни змии, а в града по цял ден си с другите деца и никой не може да ви хване, понеже вие знаете как през едно мазе да излезете в задния двор на друга къща и през дупката в оградата на друга улица. Не съм сигурен, но си мисля, че сега децата затлъстяват, понеже тяхното детство не минава в истински игри, а в компютърни игри. И дори да са били насам-натам по разни континенти и територии по света, те не са имали село или градска махала, които да са били тяхна територия, която те са познавали като джобчето на панталонките си”.
Разказите са донякъде като вицовете, най-кратките са най-хубавите. И като няма „художествени измислици”, още по-хубаво. Тогава споделеното какво са правили другите, докато ти си бил другаде, става твое, понеже то не е измислено и понеже събужда собствените ти спомени.