Брой 1 на “Черноморски глас” излиза на 4 юли 1961, но съвпадението с националния празник на САЩ е чиста случайност.В своята вече 60-годишна история вестникът имал различни периоди и заглавия, а издаването му сега е под името “Слънчев бряг прес”.
От 1961 г. до 2021 г. изданието е удостоено с приза “Златното перо “ на Съюза на българските журналисти и с Орден на труда-златен през 1986. Вестникът е удостояван и със “Специален приз” на списание ”Туризъм и отдих” – 2002 и ”Специален приз” на Варненската туристическа борса-2003.През 2005 той получи и Гран при-бронзовата статуетка “Veritas” за регионални издания на Международния журналистически фестивал “Вяра. Надежда.Любов” в Украйна.
В основата на несебърския печат е печатницата в град Поморие с нейния колектив, оглавяван от Петко Димитров, а впоследствие от Христо Казаков.Зареждат се е се печатат брой след брой до последния „Черноморски глас” с брой №150.
Първият главен редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983 г./. От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е Николай Коев. От брой 474 до 541 /1983-1985 г./ главен редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988 г./ е Елена Пешева, а до настоящия брой 2099-Максим Момчилов.
През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г./наричан с обратна дата – тоталитаризм/, и след тази дата /впоследствие -промени и демокрация/. А на какво ни учиха /пишеха/ преди и след това през последните трийсетина години ни промениха и много и …. малко.
Все пак вестникът е спечелил десетки наши и международни награди.И година след година вестник „Слънчев бряг прес“ се превърна в институция и пример в журналистиката, региона и страната
В настъпващото 60-летие на несебърския вестник със сигурност все още има хора, които вярват, ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория , а тяхното мнение е уважавано за печата. А и няма как, занапред вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият си, спазвайки от кредото на Йосиф Хербст: „Никому в угода,на никого напук”.
