За отвоюването от морето на Несебър Старата рамка в която функционираше инфраструктурата на Несебър във втората половина на миналия век, вече се пукаше по всички шевове. Нямаше канализация, водата не достигаше, недостатъчна бе телефонизацията , нямаше подходяща автобусна спирка, нормален за автобусите път до пристанището и какво ли не,
Тогава извънредните автобуси с чужденци и наши туристи, задръстваха тесните улици в стария град и провлака, не можеха да достигнат до пристанището за пасажерските кораби. Ето защо, ускорено натоварващият се трафик на автобусната линия до града, и пристанището, неистово налагаше предприемане на своевременни мерки. За де се реши този проблем, нужни бяха нови терени, а такива нямаше, наоколо само море, за всичко това ни разказва Васил Киров – екскмет на Община Несебър
Трябваше да отвоюваме терени от морето, а това се оказа твърде сложно за строителни решения. Съгласуването с Националния институт по паметниците на културата, бе почти невъзможно. Но този беше изхода, който ние с единствения техник в съвета Георги Ваклинов предприехме.
Авторитета на отговорния архитект за Слънчев бряг и Несебър Кольо Николов спомогна за извоюване на подобно решениe. Разработи се подходящ проект за автоспирка, паркинг за автобуси и коли, местостоянка за малките лодки и широк път до пристанището.
Всички те предвидени извън чертите на Стария град, а в морето. Това изясняване и подготовка, се осъществи от края на 1964 г. и началото на 1965 г.
До тук добре, но кой и как ще извърши строителството. С такива сили съвета не разполага.
Посъветвани бяхме, да се обърнем към Строителни войски. Състоя се среща с командира на старозагорската бригада генерал Делчев. Оказа се извънредно отзивчива личност: „Десет войника и един старшина стигат ли?”. Не повярвахме на ушите си!
И така , от началото на месец юни 1965 г. благодарение на трудови войски започна, метър по метър, да се отливат „кесони” и стена навътре 40 -50 метра във морето. Не беше лесно, почти до
във водата войниците монтираха кесоните.
Имаше и несполучливи отливки, но резултатът от „войната”с морето беше спечелена. До края на месец септември 1965 г. бе отлята около 80 метра стена. Работата се прекрати през зимния сезон. През лятото на 1966 г. делото продължи екипа на кмета Пенко Апостолов и трудовите войски.
След направа на защитната стена, последва запълване на отвоювания терен, направа на удобен път до пристанището, обръщалка за автобусите, автоспирка, просторен паркинг и удобства за закотвяне на малките рибарски лодки. Всичко това бе извършено по стопански начин с наши строителни сили. От началото до окончателното завършване на тази толкова необходима придобивка, минават три години .
Това бе една забележителна стъпка към все по успешното превръщането на Несебър в град музей и курорт с международно значение. По- късно и в наши дни, на тези отвоювани терени се допусна високо строителство , недалеч от брега се направиха, яхтени стоянки, което запълни залива и едва ли беше необходимо.
То дори закри панорамната гледка към морето и плажа, наруши се баланса с останалата част на стария град и стои като кръпка към разнообразната конфигурация на града. Тук и централните органи носят своята отговорност, но това е друга тема, каза накрая Васил Киров.
