В памет на саможертвата на преображенци
На 6 август се навършват 120 години от Илинденско – Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение, това пише Павел Павлов – потомък на преображенци от Странджийския край.
В ранните часове на 6 август 1903 по всички високи върхове на Странджа планина горят огньове и възвестяват началото на Преображенското въстание – там по върховете са водачите на въстанието: Лазар Маджаров, Михаил Гереджиков и Стамат Икономов заедно с войводите на смъртните дружини и четниците.
6 август /19 август стар стил/ се навършват 120 години от героичния подвиг на преображенци. Илинденско – Преображенското въстание е най-голямото в България.На двата големи празника – Илинден 20 юли /2 август стар стил и на 6 август/19 август стар стил Преображение Господне избухват въстанията в Македония и Тракия.
На Конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903, на който присъстват 47 делегати и трае четири дни, охранявано от смъртните дружини край село Стоилово – МалкоТърновско, се избира Главно ръководно-боево тяло /ГРБТ/ от трима човека: Михаил Герджиков – ръководител на въстанието; Стамат Икономов – капитан на Българската армия; Лазар Маджаров – отговорник на Лозенградски район.
За главен воевода /началник на въстаническите сили/ е избран Георги Кондолов / Дядо Жельо/ – най-обичаният воевода. Разделят терена на действия на райони и определят воеводи и подвоеводи на всеки. Почти на всяко село има образувана смъртна дружина и е избран воевода. На конгреса се чуват гласове да не се вдига въстание сега, най-вече от г-н Камилски от района на гр. Мустафа Паша /Свиленград/, понеже хората не са готови, но те са отхвърлени от конгреса.
Конгресът решава ГРБТ да определи датата на въстанието.И то решава да бъде 6 август на Преображение Господне. Знакът ще бъде – възпламенена бомба на вр. Китка, където ще бъде Герджиков.
На 5 август вечерта всички части и воеводите са по високите баири на Странджа в очакване на началото. На връх Махиада е Стамат Икономов, на връх Марковец е Лазар Маджаров. Чети са разположени и по другите високи баири на Странджа планина. На връх Циганка, връх Свети Илия, Караманбаир и др. Когато рано сутринта на 6-ти август бомбата избухва на връх Китка по всички други баири са запалени огньове, които възвестяват началото на въстанието.
Всички четници са превъзбудени, радостни и в настроение – готови за бой с омразния тиранин. Запяват песента „Българе, глава вдигнали“. Кога е създадена песента, кой я е сътворил никой не знае и до днес, но тя е любимата песен на въстаниците при избухването му.
Само за броени часове четниците освобождават селата, където няма аскер и само за ден там където има. Още в първият ден въстаниците дават свидна жертва. Смъртно ранен е воеводата Георги Кондолов в родното му село Паспалово. Желанието му е да го убият, за да свършат мъките му. Завещава им да продължат делото – „Проклети да сте, ако не продължите делото да край!“
Хвърлят жребий кой да го довърши, да сложи край на мъките му. Пада се на най-младия четник Димитър Желязков / Македончето/. Той със сълзи на очи, обърнат настрани от упор и с думите „Почивай воеводо!“ го довършва. Погребват го на Паспаловската могила, заличават гроба му, играят хоро отгоре му и го покриват със сухи листа. Това е желанието на воеводата Георги Кондолов. /Дядо Желю/ и те го изпълняват.
Главното ръководно тяло и воеводите са наясно с края на въстанието, но не казват на четниците и хората. Оставят ги да правят каквото си искат, да празнуват и да се веселят в създадените комуни. Храната и животните са общи, работят заедно, събрани са по места и делят всичко. Никой в продължение на 20 дни не им казва какво трябва да направят и как да се отбраняват. Неуки са въстаниците по военно дело. Не са обучени на ред и дисциплина, малко време са обучавани да стрелят. Нямат опит. А турската войска докарва оръдия, които обстрелват височините /баирите/, където са въстаниците и ги разбиват. Въпреки че оказват голяма съпротива и се бият до последно при многобройните сражения като показват невиждан героизъм и преданост към делото, те са разбити и настъпва хаос сред редиците им. В началото на 5-ти август в Черно море се намират два руски кораба, които осветяват с прожекторите си върховете със запалени огньове.
Руснакът идва до помогне – вика един,България ще се намеси – чуват се други,Европа ще се намеси – казват трети.Но това не е така. Руските кораби са там, защото преди два е убит руският консул Ростовски в гр. Битоля. Фердинанд – българския княз, не предприема нищо, за да помогне на въстаналия български народ. Европата мълчи и не се интересува от случващото се в Странджа планина, Одринско и Тракия.
Въстаниците са сами – помощ от нийде. Те са разбити, пръснати из горите. Няма ред и дисциплина, няма сила, която да ги спре и организира и башибозукът и арнаутите навлизат в селата. Започват да убиват, изнасилват, да отвличат и палят къщите. Грабят всичко от къщите и дворовете посуда, дрехи, животни, всичко изпречило им се отпред.
Опожарени са 66 села до основи. Горят 2700 къщи другаде. Трагедията е голяма. Навсякъде, където да погледне човек има трупове на мъже, жени, старци, деца и пеленачета. В горите на различни места се събират по няколко хиляди хора и въстаници и поемат към България – многобройни кервани от хора и добитък вървят към границата на България. Отиват към неизвестното, оставят всичко, вземат само по някоя дрешка за децата, малко храна и потеглят. Тъжни, умислени, уплашени, охранявани от четниците вървят през гори и долини, да не ги видят, с надеждата че България ще ги приюти подобаващо топло и радушно и ще стопли плачещите и уплашени сърца и души.
Но дали е така? Нека да видим какво пише нашата и чуждата преса по това време. Струпаха се бежанци в Бургас, Айтос и Карнобат и много села. Пръснаха се и по други места в България. Търсеха утеха и опора от всеки подал им ръка. Настаняваха се без претенции, където им посочеха.
В порутени къщи, изоставени, в кошари и навеси, сами правеха колиби от пръти и ги измазваха с кал отвън и вътре и веднага се настаняваха там. Много от майките водеха по пет-шест, дори и десет деца, имаше и много пеленачета – всички те останали без бащи, убити от турците, пише българската преса. В Бургас пристигат кореспонденти и видни публицисти от чужбина: от Русия- „Новое време“, от Франция -“Журнал Жак Дюк“, от Италия – “Секоло“, от Великобритания – „Дейли График“. Полковник Маси от английската мисия отива при бежанците и ги атестира и ето какво пише той:
„Останали са само дрехите им по гърба и то дрипави, изцяло окъсани. Две трети са жени, има и рояци бебета и малки деца. Плачат – казват, че мъжете им са убити, а щерките изнасилени и отвлечени. Мнозина са болни и всички са отчаяни. Питах ги искат ли да се върнат по домовете си. Те горчиво се усмихваха и отговаряха, че домовете им са изпепелени – няма ги, а ако се завърнат там ще бъдат избити!“
Вестникарската канонада не спира. Външните кореспонденти са потресени от жестокостта на турската армия, башибозук и аргати. Чутото от бежанците, за техните преживявания и патила разплаква и тях. И те зоват за помощ за бежанците чрез вестници, мисии, червения кръст и др. И тя не закъснява. Много от кореспондентите отиват на място за да се уверят за чутото от бежанците. Пристигайки там, са покъртени и разбити от истинското лице на турския тиранин. Българското правителство почти нищо не прави за бежанците от Тракия до ден днешен.
Вижте трагедията в цифри – общо за Илинденско-Преображенското въстание от 1903.Водят се 289 сражения с врага. Загиналите са 994. Опожарени села – 201. Изпепелени къщи – 12 440. Избити са изклани и живи изгорени мъже, жени и деца 4 694. Изнасилени жени и моми – 3 122, а над 200 са отвлечени. Останали без дом 70 835, 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5 325. Въстаници – 25 000 срещу 350 000 турска армия.
Поклон пред героичния подвиг на героите! Шапки долу ! Ние – техните потомци никога няма да ги забравим! На този ден вечно ще звучат песните в тяхна чест – „Ясен месец веч изгрява“ – написана от воеводата Яни Попов и песента“Българе, глава вдигнали“ – любимата им песен!
