Човек трябва да знае кога да спре да се бори с вятърните мелници

         Изминават 62 години от първия несебърски вестник и когато човек се замисли, почти винаги си припомняш от Мигел де Сервантес за знаменития идалго Дон Кихот де Ла Манча, публикуван през 1605 г.

         „В това време те съгледаха тридесет или четиридесет вятърни мелници, които с стърчаха сред полето, и Дон Кихот, щом като ги видя, каза на своя оръженосец:

– Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса, и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които възнамерявам да вляза в бой, като отнема живота на всички до един. Плячката ще е наша и това ще бъде основата на нашето богатство, защото тази война е справедлива и съвсем богоугодно дело е да изкореним тази проклета пасмина от лицето на земята.

– Какви великани? – запита Санчо Панса.

– Тези, които виждаш ей там – отговори господарят му. — Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.

– Слушайте, ваша милост – забеляза Санчо – това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

– Явно е – възрази Дон Кихот – че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се оттук и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой….

… /Дон Кихот/ пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него. Нанесе удар в крилото й, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подети и изхвърлени на полето в най-жалко състояние…”

         Да, това е добре познатата ни история на Дон Кихот, който неуспешно се бори с вятърните мелници.Питам се дали и ние като този герой не живеем в собствена измислена приказка различна от реалността ни.

         …Не изпадаме ли постоянно като него в тъжно-комични ситуации в които показваме скритите си качества не на място като борбеност, вяра, саможертва, твърдост, безстрашие, непоколебимост, търпение, постоянство… в името на несъществуващо или по точно незаслужаващо нещо.