Паметник за Удроу Уилсън в Свети Влас

         Изграждането е от фондация “Българска Памет — Братя Диневи” със съдействието на Атлантическият Клуб в България.

         Макар и България да не започва, а и първа да излиза от Първата световна война, като една от губещите страни, ние се разделяме с над 10% от своята територия — това помним от учебника по история.

         Но какво отсъстваше от учебника по история? Че ако не беше решителната американска защита в Париж, народът ни рискуваше много повече от това: да загуби толкова от територията си — поделена между Сърбия, Гърция и Румъния — колкото да застраши по-нататъшното оцеляване на страната ни. Историческата лента — за разлика от днешния телевизор — не се връща назад, но хипотезата за поредно, последно и окончателно изчезване на България след Освобождението едва ли е била друг път толкова застрашаващо реалистична.

         В Париж делегацията Уилсън — съветвана от Джеймс Баучер, друг американски борец за правда в Европа — пледира, че българската територия не трябва да се разпокъсва и представя документи за българския характер на Тракия, Добруджа и по-голямата част от Македония. Нещо повече, американската страна пледира българските Родопи да запазят излаза си на Бяло море, за да останат икономически устойчиви.

         Удроу Уилсън е пионер-поборник за една по-справедлива Европа, изградена върху принципите за диалога и мира. Той зачева процес, който тридесетина години по-късно ще еволюира в Плана „Маршал”, позволил възстановяването на Европа и обединението ѝ в днешния Европейски съюз.

         Уилсън дава мощен тласък за изграждането на Обществото на народите —предшественик на днешната ООН — стожер на самоопределението на народите. Ако мирът и диалогът в света днес доминират над войната и раздорите (статистиките са категорични!), за това личен принос има президента на САЩ Удроу Уилсън.