С един макар и бегъл поглед върху взетите решения от общинските съветници в местния парламент може да установи налагащия се абсолют консенсус при вземането на решения, който в повечето случаи граничи с единодушие.
В себе си и сам по себе си обаче консенсусът не може да бъда абсолют.Поучително в това отношение е да се разгледат някои повече или по-малко политически аспекти на консенсуалността в контекста на вземане на решения в условията на публичен форум, за какъвто се приема, че е местния парламент.
Във всяко от досега проведените заседания на Общинския съвет широко фаворизираното получаване на консенсуса изглежда на първо място добронамерено, помирително и направо социално прекрасно.
Наистина, на пръв поглед то може да изглежда толкова приемливо, че е трудно да се разбере как някой разумен и добронамерен съветник не би се присъединил към него.При все това има място за реално съмнение дали тази утопично звучаща позиция е смислена.
Защото, който и да е общински съветник се нуждае не от консенсус, а от политика на ограничено разногласие. Взаимоотношенията , които се основават върху приемане на многообразието и на дисенсуса на мненията – едно добронамерено /или във всеки случай помирително/ приемане на несъгласието върху съветниците относно ценностите и приоритетите в развитието на общината.
Такъв подход предлага нагласата да се примат многообразието и принципа „Живей, и остави на другите да живеят”. И следването на линията на здравословен и демократичен социален ред може не само да толерира, но дори в определени граници да приветства дисенсуса, стига свързаните с него конфликти да бъдат държани в „разумните граници”.
Механизмът за вземане на решения в случая може да бъде без притеснения плуралистичен и основаващ се не върху преследването на съгласие, а върху уредби, спомагащи за постижения при състояние на несъгласие.
В този смисъл белегът за добър социално – политически ред в един общински съвет съвсем не е консенсуалната еднородност при изразяване на мненията и гласуване на решенията. Напротив, същественото за този ред е именно взаимоприспособяващото се разнообразие от становища.
