Който е ходил наскоро в Париж /или поне през 2006 г./, не може да не е забелязал наличието на паметни плочи с текстове, които от наша гледна точка граничат с абсурда.Така например, вместо на тях да пише на тази дата се случи това и това, надписите гласят: „На 23 юни 1962 нищо не се случи тук” или „На 27 юли 1971 нищо не се случи тук”, и други аналогични, на които са сменени само датата на годината.
Едно от възможните обяснения за наличието на плочи от вида на „нищо не случващото се” е да отвличат вниманието на туристите и минувачите въобще от така наречените значими паметни плочи.Становището на градските власти, публикувано в един от безплатните вестници, разпространявано в парижкото метро, е именно такова.
Всъщност, става въпрос за това да си различен и да заразиш града със собственото си различие. Много скоро двама млади парижки художници признават, че монтираните от тях плочи са начин, без да нараняват и шокират хората, да се пошегуват с историческите факти. Но и да накарат минувачите да се усмихнат, а да се замислят в забързаното ежедневие за Нищонеставащото.
В Несебър все още няма плочи с текстове, подобни на тези от сградите на парижките улици, но състоянието на някои от паметниците все повече придобиват вида на нещо като нищо.Става въпрос и за тези, които съществуват, и за тези, за които имат инициатива и решение за тяхното изграждане /монтиране/.
Един от тях е едно нещо-нищо паметник – паметна плоча, монтирана на стената под библиотеката до площад „Месамбрия”, уж за съединението като сила, но е с абсурден надпис за удължен с една година мандат на общинските съветници в Несебър.С абсурдния си надпис паметната плоча си е едно нищо, но заради това, че 23 години не е демонтирана от несебърските общинари, явно за някои от тях е нещо.
По същия начин изчезнаха и паметните плочи на антифашисти Нищонеставащи в Стария Несебър. Имаше нещо, но днес всичко си е нищо.Тогава изчезна и паметника на загиналите в Балканската, Първата и Втората световна война, с надписа: „Българийо, за тебе те умряха ”, които бяха нещо, а след това ги превърнаха в несъществуващи нищо.
Същото се отнася и за нищонесъществуващите 391 ветерани от Втората световна война, които никъде не са вписани с мемориална плоча. Както и неиздигната плоча за Освободителя на Несебър на 08.02.1878.
Издигнатият през 1982 г е. е паметник дело на стачниците от 1932 г. за пресушаването на Месемврийското блато. На пръв поглед паметникът е като нещо – паметна плоча с обелиск, но в продължение на десетилетия се е превърнало в състояние не на пълна занемареност, а на фактическа разруха, и е на път да се превърне в нищо.
Все пак върха на Нищонеставащото не е единственият нелегитимен стърчащ, назован на т.н паметник на рибаря, а на изчезналата конструкция на съществуващата паметна плоча за „Слънчевия часовник” в Южния парк на Новата част на Несебър.
От 1991 г. насам нито един от кметовете на община Несебър не прави нищо друго, освен да наблюдава скалата нещо – нищо не става.Именно заради това не трябва да буди никакво учудване появата на паметни плочи по улиците в Несебър с надписи: „На 6 май 2023 г. нищо не се случи тук”.
