На 1 януари започва летоброенето на 2023, годината,която както за избирателите в цялата страна, така и за тези в община Несебър е белязана като изборна, а може би и с още една изборна, не за местните,а за парламентарните избори
С настъпващите избори една част от местните политици ще работят определящо за запазване на статуквото в местната изпълнителна и законодателна власт,а друга – против.И ако това, за статуквото,с парламентарните избори няма да се прояви в максимална степен, то за местните избори борбата за влияние върху електората ще бъде вероятно донякъде по-оспорвана, и от филантропи, и от мизантропи.
И в тази предизборна ситуация на преден план отново излиза проблемът за личността, за онези личности ,политици – способни да бъдат водачи.През последните 32 години /от 1991 г. насам/,когато бяха проведени първите демократични избори в страната и по общини,си пролича,че българският избирател няма оформено кастово отношение към политиците.Това се отнася и за несебърския избирател, излъчващ кой да го управлява за определен пълен или частичен мандат.
Защо се получава така? Ами защото за да се осъществява действена политика за развитие в определена посока е необходимо да има хора – водачи, които да пробудят, тласкат, ако щете да предвождат електоралните маси. Промяната в една или друга общинска дейност може да дойде,ако е провокирана от хора с особено мислене и реагиране, обусловени и от потенциалните избиратели.Хората се нуждаят от своите водачи,които да следват.И признават за лидери личности,които по една или друга причина се открояват от масата по своята изключителност.
От времето на Мицо-Асен, царувал в Месамбрия през периода 1257-1263,е трудно и едва ли не невъзможно да бъдат посочени личности-водачи белязани с ореола на подобна изключителност, ако човек започне да ги търси в списъка на кметовете на Несебър или пък в състава на съветниците, отзовали се в местния орган за самоуправление.
В изборната година активността срещу статуквото, олицетворявано от настоящия кмет Николай Димитров,който пък от своя страна е своебразен символ-обединител на всички групи от съветници в местния парламент. На пръв поглед изглежда странно, че съветниците от групите гласуват на сесии едва ли не автоматично, и то при положение,че те правят това напълно съзнателно и доброволно.
През 2019 г. кандидатите за кмет на Община Несебър бяха трима. С най-много гласове /без балотаж/ Николай Димитров-независим спечели 8081/59,49 %, Атанас Терзиев- пп ГЕРБ получи 4888/35,99 %, а Красим Косев- пп „Подем” получи 243/1,79 %.
Към днешна дата нито един от тримата не е заявил, че ще се кандидатират. Потенциалният електорат от филантропи и мизантропии също не са заявили за кого ще гласуват.
Все пак вече е известно, че канидат-кметовете ще бъдат между 4 и 7. Даже може и да чуете за някой случайник ,че говори срещу група хора в общината, а пред тях няма никакви присъстващи.
И все пак предизвикателствата – „за” и „против” запазването на статуквото в местната власт, и за тези избори,съществуват.И няма да бъде безинтересно как те ще се проявят за пореден път в несебърската политическа действителност.
