Много често, ангажирани с всекидневните си грижи и проблеми, забравяме за хора, които със своята саможертва са оставили трайни следи в нашите сърца. И нека си спомним за тях не от политическата им страна, като партийна принадлежност, а от идеала, за който те отдадоха своя живот за щастието на другите, за едно по светло бъдеще.
На ул. „Яна Лъскова“ в стария Несебър има един дом, пред който стои мраморна плоча с надпис: „Тук живя Яна Лъскова, партизанка от отряд „Народен юмрук“, разстреляна на 2 юли 1944 г.“ И барелеф – издигнатият от камък образ стои студен, строг и нежен.
Яна Лъскова е родена на 15 ноември 1912 г. в Карнобат и е отгледана в семейството на Стефана и Георги Иванови. Баща й е бивш фабричен работник, а по-късно съдружник в мелница и циглена фабрика в с. Оризаре. През 1921 г. семейството се премества да живее в Несебър, където малката русокоса Яна завършва основното си образование. По-късно продължава учението си в Бургас. Общителният й нрав й помага да се сприятели с момчетата и момичетата в гимназията. Бързо се ориентира и става член на РМС. След завършване на четвърти и пети клас, отива да учи в
Полукласическия отдел в Стара Загора. Тук се запознава с прогресивни ученици и ученички, става редактор на в. „Ехо“ и пише статии с псевдоним „Сивокрила чайка“. Но властващата клика закрива вестника, ученическите години бързо отлитат и жадната за знания „Сивокрила чайка“ през есента на 1932 г. отлита за София, където записва филология. Приемат я в БОНС, където тя заработва с присъщата си младежка жар.
Включва се в театрален колектив, в който участват млади работници и студенти, които не само обичат театъра, но са си поставили задачата да укрепват борческия дух на работниците. Тя вече знае гръцки и руски език, а по-късно научава и английски.
Скоро обаче полицията влиза по дирите на прогресивната студентка и Яна е принудена да напусне университета. Узнава, че в София има курс за детски учителки и го завършва.
През 1936 г. Яна е отново в родния край, назначена е за детска учителка в детска градина в Поморие. Придобила опит в нелегалната партийна работа в София, тя веднага се включва в полулегалната учителска организация. На учителските събрания среща погледа на един строен и енергичен учител – Николай Лъсков, преподавател по физкултура.
Двамата неусетно стават все по-близки един на друг и свързват живота си завинаги. А през 1937 г. им се ражда рожба, която наричат Аелита. А когато детето пораства, тримата често ходят край морето, разхождат се по брега и тихичко пеят. Яна се отнася с голяма любов към своята работа като детска учителка. Тя обича много децата и се отнася към тях с изключително чувство на отговорност.
Полицията гледа с ненавист двамата учители, без които не минава нито едно събрание, нито една акция. Тя е една от организаторките на стачката на работниците по отводняване на Месемврийското блато и активна участничка в Соболевата акция.
През 1943 г. съпругът й Николай Лъсков е арестуван и интерниран на остров Света Анастасия, а Яна е уволнена от работа. Един ден арестуват и баща й, животът й става все по-тежък. Често идват сърдити полицаи, правят обиски, заканват се.
По-късно Николай е изпратен в концлагера „Еникьой“, а баща й е в затвора, осъден на 15 години. Но Яна не се затваря вкъщи, а с присъщата й неудържимост продължава да върши нелегалната работа, събира по-будните момичета, разказва им за какво се бори, организира събиране на храна и средства за политзатворниците.Но идва денят, когато и двамата с Николай трябва да поемат към Балкана като партизани. Николай Лъсков става командир на отряд „Народен юмрук“, а Яна участва наравно с него във всички акции на отряда, в острите схватки с добре обучената жандармерия и полиция показва изключителна смелост и решителност.
В едно от решителните сражения отрядът се разполага западно от с. Дюлино. Гъстата гора ги приютява, но наоколо са плъзнали жандармерийски роти от Бургас, Варна и Шумен. Борбата е тежка и партизаните дават много жертви. След това сражение на 19 юни командването решава докато се измъкнат от блокадата, отрядът да се раздели на три групи. Една от групите, в която са командирът Николай Лъсков и Яна, се отправя към с. Оризаре. Мокри до кости от дъжда, гладни и изнемощели, те се приютяват в една къшла, където дават пари на техен познат – полски пазач, да им закупи хляб и цигари. Той тръгва към селото, за да ги предаде на жандармеристите.
Започва схватката между неколцината изнемощели от глад партизани и добре въоръжените жандармеристи. Един картечен откос покосява командира Николай Лъсков. Сред куршумения дъжд Яна се промъква до Николай, който, блед, с разпилени буйни коси, лежи по очи, отпуснал глава на земята.
Обляна в сълзи, Яна се разделя със съпруга си и четири денонощия скита сама из гората, съкрушена и изнемощяла се скрива в мелницата край с. Оризаре, където иска помощ от близки хора, но те я предават на жандармерията.
На 2 юли 1944 г. Яна, заедно с други оцелели партизани, бяха закарани край с. Добра поляна, Айтоско.
Не може равнодушно да се разказва за тази вартоломеева юлска нощ на кървавото фашистко злодеяние. Всички жандармеристи чакаха да видят Яна Лъскова. Тя слиза от камиона с вързани ръце, карат я да седне и няколко жандармеристи един след друг я прострелват. Всички арестувани преди разстрелването бса събличани голи и дрехите им прибирани.
Двадесет и двама намират тук смъртта си. Завързани с бодлива тел, полуживи, те са заровени сред гордия Балкан. Сред тази плеяда от герои като неугасваща звезда блести и името на Яна Лъскова.Днес на нейно име има улица в стария град Несебър, както и читалище, и детска градина в новия Несебър.