За народните ни будители и настоящата ни дремльовщина

         1 ноември… През 1908 г. този ден, именно денят,в който според стария (Юлианския) календар българите чествали най-тачения и най-обичания си светия- св.Иван Рилски,точно тази дата и тъкмо този свой най-светъл празник те приели и за Ден на народните будители, а самия светител благоговейно избрали за патрон на Празника на народните будители, защото освен достоен небожител,той бил и мъдър,безкористен български патриот.

         Рилският пустинник върнал съкровищните дарове,изпратени му от цар Петър,с наставление владетелят да пази парите и богатството си за нуждите на държавата и изрича,според житието му от Евтимий Търновски, молитвата благослов: “Бог да даде сили и крепкост на българите,за да спасят и въздигнат държавата си”.И тази благословия се оделотворява в историята на българската култура и държавност.Докрай.

         Народните будители през епохата на Българското възраждане въздигнали за своя най-свята длъжност да пробуждат свястта народна, да я насочват към умствената светлина на знанието, подтиквали волята към трудното щастие на националната свобода и суверенната държава.Такъв ентусиазъм, такъв пиетет към светите български достояния България не помни.

         Именникът на будителите е легион,започващ с Паисий Хилендарски,Софроний Врачански, продължаващ с Добри Чинтулов, Георги Раковски, Петко Славейков, Райко Жинзифов, Димитър и Константи Миладинови, Григор Пърличев, Васил Друмев, Добри Войников, Любен Каравелов, Христо Ботев, Марин Дринов, Нешо Бончев…и още не един и двама.

         Кратки цитати ни припомнят горестните,но настойчиви слова на Неофит Рилски от 1835 г.: “Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове”, на Георги Бусилин от Батак през 1884 г.: “Прекрасно и мило отечество, свята България! Скоро ли ще се пробудят твоите синове от дълбокия сън, в който ги е вдълбило многолетното невежество и като се пробудят, да видят що ся чини в ихната земя?”, на Петко Славейков от 1886 г.: «Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…»

         Цитатите са повече от актуални за днешния ни ден.Кого обаче да добавим към списъка на будителите в несебърската община днес?Не че и преди ги е имало кой знай колко,но все пак.Или поне как да се разбере по какъв начин ще бъде отбелязан Денят на народните будители,който се чества като национален празник от 1992 г.

         Ако си мислите,че ще намерите някаква информация за предстоящия празник в официалния сайт на Община Несебър ще останете неинформирани от специализираните му рубрики «Култура» и «Образование»,просто защото в тях не се съдържа и грам информация.Все пак в общината има културен афиш.И какво от това?

         Задрямали са проявите и в специализираните сайтове – на читалище «Яна Лъскова 1905», същото се отнася и за читалището «Месемврия 2015», както и на останалите читалища и училища в съставните селища на общината.там Потърсите да прочетете за фейсбук страниците им, ще видите, че и там няма нищо написано. В т.ч. и за Обединена общинска школа по изкуствата и Археологическия музей.А всички те харчат пари от общинския бюджет,освен за основното си предназначение,и като своеобразни будителски центрове.

         Повече от очевидно е,че се налага преоценка на финансовото им обезпечаване. Допускането на обратното означава,че им се дават с лека ръка пари не само за да дремят,а да приспиват и останалите.

         Каквото и да се приспива, напук на ширещата се дремльовщина из общинската территория ,по-будните хора ще продължават да честват Деня на народните будители,за които забрава няма. Няма и да има. Довека!