На 22 ноември ще се навършват 127 г. от рождението на всепризнaтия учител, читалищен и обществен деец, живял в Несебър, Стефан Иванов Владков.Стефан Владков е роден в Казанлък. Изборът да бъде кръстен с името Стефан произтича от приятелство на баща му с видния български национал революционер и държавник Стефан Стамболов. От малък е възпитан в свободолюбив дух, на който остава верен до края на живота си.
Допълнително влияние за това оказва и близкия роднински кръг и преди всичко вуйчото на баща му отец Онуфрий, впоследствие и игумен на Хилендарския манастир.Владков учи и завършва известното Казанлъшко педагогическо училище през 1919, където в 1918 прекъсва образованието си заради за участието си в Първата световна война.
През периода 1919-1924 учителства в Казанлъшка, Харманлийска, Старозагорска и Новозагорска околии.През учебната 1924/1925 е учител в Кошарица и Паницово, тогава в Поморийска околия.На 5 октомври 1925 Владков получава назначение в несебърското училище и завинаги свързва живота си с учителството в Несебър.
Като учител привлича вниманието на останалите си колеги,които са респектирани от отличната му педагогическа подготовка. Със своята строгост, но и справедливост,чувство за ред и дисциплина, той заслужава не само вниманието на учениците и колегите си,но и на цялото население на града и околните села.През учебната 1926/1927 г. Владков е назначен за главен учител на несебърското начално училище, а от 1944 до 1952 е средищен директор на несебърското основно училище.В ония години достатъчно бе де се каже: „Учителят Владков каза…”,за да бъде прието като задължително, но и с убеждението за правилно и безпогрешно,разказва Саша Желева.Високата му интелигентност и всеобхватно любознателност му дават възможност да възпита ред поколения в класната стая и извън нея. За всеки той намира необходимия подход и подходящ отговор.
Учителят Владков не е бил никога друг, освен дружелюбен с всеки,с който е общувал, припомнят си негови ученици,днес също вече на преклонна възраст.Владков дълги години е и пунктов учител,който имал задълженията да изплаща заплатите на учителите от несебърската община. Независимо от липсата на превозни средства, зиме и лете, най-често пеша, той получавал парите от Поморийската популярна банка и ги разнасял на учителите по училищата.Изявява се и като дългогодишен читалищен деец.Избиран е за член,зам.председател и председател на читалищното настоятелство в Несебър.Участвал е непосредствено и в редица самодейни читалищни състави.
Пословични са неговите грижи за опазване на читалищното имущество.Особени грижи полага и за развитието на библиотечното дело.Той има заслуги и за опазване на старините на полуострова. През 30-те години на миналия век апостолски разяснява и пропагандира необходимостта от опазване паметниците на културата сред местните жители и гостите на града.Радетел на българщината учителят Владков е инициатор и участник на движения и организации за защита правата на българското население.
Активен участник е в дейността на Българския червен кръст, активен турист и организатор на залесителни акции.Неговото усърдие, принципност и почтеност са доводи за избирането му в ръководството на различни органи.Бил е съветник,секретар на търговски и занаятчийски сдружения, председател на обществени комисии.С безпределна всеотдайност съчетава обучението с трудовата дейност на учениците.В резултат на това израстват горичките при стълбището и чешмата на Южния плаж,насажденията на Южния бряг на полуострова, реализират се редица инициативи по благоустрояване,разкопаване,засяване,поливане и поддържане на зелените площи в града и околностите. През 1959 г. по силата на закона Стефан Владков е пенсиониран.
Старият учител обаче продължава да организира разнообразни трудови инициативи, в които се включва мало и голямо .Трудът за него е не само средство за препитание, но и вътрешна потребност.
Неговият жизнен път приключва на 88 годишна възраст на 30 септември 1983. И до ден днешен по-възрастното поколение в Несебър си спомня с благоговение за учителя Владков.
В навечерието на 1 ноември-Денят на българските будители,а и след това, несебърските институции, така и не обърнаха каквото и да е било внимание на годишнината на Стефан Владков.
Както и на първите български учители в несебърското училище: Добри Савов и Христо Кудев от с. Градец, Котленско, учителят Миланов, Пеньо поп Ангелов от с. Горица, Поморийско, Арнаудов и др., чиито имена не се помнят. Но се помни и за Михаил Тодоров, роден на 25.06.1880 в Скопие, назначен за директор на несебърската прогимназия през учебната 1915/1916. Той заминава като доброволец на фронта и участва в освобождаването на родния край,загивайки на бойното поле на 21.12.1915.
С времето споменът за живота и дейността на тези хора избледнява,но в историята на несебърското училище те са незаличими.Все пак през 2018 г., в памет за цялостната дейност на Стефан Владков библиотеката в Стария Несебър вече носи неговото име.
И ако Владков е сред незаличимите будители, да си припомним и за починалия архимандрит Назарий /с името Николай Стойков Терзий/- също будител, смятан и за най-високопоставеният духовник, родом от Несебър. Назарий е един от най-популярните духовници в Българската православна църква, изповедник на членовете на Светия синод, създател на многобройни кадри на клира и въцърковил немалко православни християни.
