Иван Владков- правият на сцената в пиеса на Народно читалище „Яна Лъскова 1905” – Несебър
На 27 септември се навършиха 24 години от кончината на Иван Владков. Отиде си така тихо и скромно, каквато беше и усмивката му, с която ще го запомнят.
Казват, че пред смъртта всички сме равни. Това може и да е вярно, но не е справедливо. Поетът е написал, че животът се измерва с дирята, оставена от човека. А Владков остави трайна следа в обществената нива на Несебър.
Той беше човечен, мъдър, отзивчив, състрадателен, обществено ангажирана личност с твърда собствена позиция. Тази собствена позиция му създаваше периодично проблеми . Не всеки може да оцени достойнствата на другите. Но повечето хора го ценяха и уважаваха. Спираха го на всяка крачка, за да го поздравят, да споделят с него радост и болка, да се оплачат от управниците или да поискат съвет. И той намираше време за всеки и за всичко. И за прекрасното си семейство, и за съгражданите си, и за театъра.
Животът му приличаше на блясък на светкавица. Всички чуват гърма от нея, но не всички я виждат. Една сложна пиеса, в която той играеше главната роля. Щастливи са артистите, които до последния си дъх са на сцената, а Владков беше точно такъв. И в училището, и в обществената сцена, и в читалището.
Покойният бе и скромно изпратен. Много по-скромно, отколкото заслужаваше. Читалището, където той преживе вгради сянката си, не го приюти за поклонение, каквото му подобаваше. Малкият търговец в читалищния храм стана още по-малък, ширейки се в салона.
Нямаше никой от многото му приятели да каже две думи за него. Изпратиха го само като артист, а това беше една от ролите му не само в днешния, а и в утрешния ден на Несебър.
И тъжно, и жалко. Въпреки че е трудно да се говори за такъв човек. Вероятно той и това ще ни прости. Както и пренебрежението на градските първенци, ненамерили време да му кажат последно сбогом.
Все пак Общинският съвет през 2002 г. на основание чл.21,ал.1, т.22 от ЗМСМА с 13 гласа „за”, 1 „въздържал се” от гласували 14 общински съветници, прие решение № 799/14.03.2002 г. за удостоява със званието „Почетен гражданин на град Несебър” на Иван Стефанов Владков.
