На 6 август по нов стил ( 19 август по стар стил ) се навършват 119 години от героичния подвиг на Преображенци. Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е венеца в национално-освободителното движение и най-голямото въстание в борбата на българите от Македония и Одринско за обединение на България.
След Берлинския договор, който разпокъсва България – останалите в пределите на Турция, българите в Македония създават Вътрешна революционна организация, а по-късно през 1895 г. и в Одринско. През 1897 г. учителят от Лозенград Павел Генадиев създава комитетът в града. През есента на същата година за главен учител в града идва Лазар Маджаров, който взема нещата в свои ръце и създава комитети в цяла Лозенградска околия. На конгреса през 1899 г. в София се взема решение да се изградят Македоно – Одрински дружества и се избира Георги Минков за отговорник в Одринско. Взема се и решение за агитация чрез чети, която не дава желаните резултати – за пример аферата Керемедчиоло. След нея много от хората в комитетите са арестувани и хвърлени в турски затвори.
През 1902 г. се взема решение за масово организиране на хората от Македония и Одринско. През 1903 г. комитетите в Одринско създават и подготвят смъртни дружини или селски чети на цялата територия. На 28 юни 1903 г. в местността Петрова нива до с. Стоилово, Малкотърновско се свиква конгрес на Преображенци. Присъстват 47 делегати от населените места в Одринско, Лозенградско и Малкотърновско. Конгресът се охранява от няколко смъртни чети и избира Главно боево тяло / ГБТ/ в състав: Михаил Герджиков – главнокомандващ, Стамат Икономов и Лазар Маджаров – членове. Взема се решение да се вдигне въстание, след като въстане Македония. Има делегати, които не са съгласни, защото народът не е още подготвен, но те са единици и не са чути. Конгресът решава да се определи ден за въстанието. След като в Македония се взема решение въстанието да избухне на 20 юли 1903 г. – Илинден, ГБТ решава да определи датата 6 август 1903 г. – Преображение. Определен е и начинът на обявяване на въстанието – хвърляне на бомба на връх Китка и запалване на огън по всички високи баири на Странджа.
Рано сутринта на 6.08.1903 г. на връх Китка е Михаил Герджиков, на Махиада е Стамат Икономов, а на Марковец е Лазар Маджаров, заедно с четите си. Смъртни дружини има и по другите върхове – Циганка, Радославец и др. Всички с в очакване. Когато сутринта на 6 август бомбата избухва, по всички баири на Странджа грейват огньове – народът въстава. Само за ден-два омразният тиранин е изгонен от всички населени места в Одринско, Лозенградско и Малкотърновско. Хората ликуват и дават воля на радостта си . но това трае само 20 дни. Валията на Одрин Ариф паша праща известие на султан Абдула Хамид за случващото се във вилаета му. На 25 август Шукри паша с 40 000 редовна турска войска и Садък паша с хиляди башибозук, цигани и манафя и Исмаил паша с хиляди арнаути потеглят към Одринско и Лозенградско.
Въстаниците проявяват невиждан героизъм, но не могат да издържат на редовната турска армия, които прави и морски десант в тила им. Въстаниците са разбити. Башибозукът навлиза в селата и ги опустошава, много са жертвите сред мирното население. Започва трагедията на Преображенци. Европа мълчи. Княз Фердинанд не предприема нищо, за да помогне на въстаналите територии. В горите на Странджа се събират хиляди хора и поемат към свободна България, взели в ръцете си по една бохча с храна. Те са тъжни, изплашени, неспокойни. Крепи ги надеждата, че майка България ще ги приюти топло и радушно. Нищо подобни не се случва .
В България те са настанени в порутени къщи, навеси и кошари. Сами си правят колиби, измазани с кал. Майките водят със себе си по 5-6 деца, останали сираци. Оставили са къщи, земя, добитък. Тук, в България и до ден днешен хиляди Преображенци не са обезщетени. Към България поемат над 20 000 души, след като горят 66 села. Трагедията е неописуема.
Поклон пред подвига на героите от Илинденско-Преображенското въстание, оставили костите си за обединена и свободна България!
Поклон и от нас – Вашите наследници. Ние никога няма да позволим да бъдете забравени и на този ден във Ваша чест вечно ще звучат любимите ви песни „Ясен месец веч изгрява“ и „Българе глава вдигнале“!
Поклон!
Павел Павлов,
потомък на Преображенци от Терзи дере, Лозенградско
.
