За времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, неговият първоприемник вестник „Слънчев бряг прес” излезе брой 2131. Повечето вестници в страната един след друг изчезват, но несебърският вестник си остава.Той, заедно с „Черноморски фар”, продължават да излизат като преса. И потребността от общуване с пресата също продължава.За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене, произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл, съждения, за да се следи логиката на печатния текст.
И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание, каквото е слушането на радио, нито пък пасивно възприятие, както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир.Тъкмо обратното е .То предполага съсредоточеност, собствени интелектуални усилия, мисловно и емоционално съпричастие, за да бъде разбрано,
осмислено, прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.
За всичко това са писали работещите в несебърската редакция: Петър Каменски, Николай Коев, Златин Чаушев, Мария Йовчева,Черньо Чернев,Красимир Косев,
Веселина Байчева, Диана Радойнова, Елена Пешева, Любен Манолов, Иван Ненков, Светлана Пейчева. И това съвсем не е /само/ празник на САЩ, а тържество на несебърския вестник „Слънчев бряг прес”.
Именно точно заради това, цитираме човека-парламент Гиньо Ганев, който прави разликата между САЩ и Франция, и Несебър.Тогава вместо подарък за годишнината на несебърския вестник, Гиньо ми изпрати кратък текст с посланието, че ако преценим, да бъде публикувано по подходящ съответен начин:
….. „Времето е да се каже най- важното: даже когато празнуват, вестникарите са с всичките нас- гражданите по селата и градовете на страната ни. Те са част от личния ни живот, влизат в къщите ни, обядват със семействата, спят в спалните ни. Но има нещо повече: те влияят във и над обществените среди, които съставляват целия социален живот в неговите дадености, намерения и посоки.
Още Клемансо се беше провикнал, че най-после трябва да се разбере, че Франция се управлява от редакторските кабинети.Добрият управник /политик, държавник/ управлява чрез силното журналистическо перо и е жалко за това перо, ако пише, съобразявайки се с управника.Тогава и управлението става лошо.
Днес вече се знае, че вестник „Слънчев бряг прес” върви по верния път, той е вестник на новината, а не на вестник на идеята: тук става дума за късата истина, врязваща се като острие на меч в съзнанието на читателите.Това е новината, която съдържа скритата сила на мълчаливо следваната от вестника.Такава новина не само отразява част от общественото мнение, но честно казано- тя го и прави.
Разбира се, че новината няма нищо общо с клеветата.Тук стигаме до морала на журналиста, като част от гражданския морал. Защото журналистът е, преди всичко гражданин и това е неговото най-силно качество, привилегия и отговорност. Н
а добър час и попътен вятър и занапред на вестник „Слънчев бряг прес”.
