В момента в който човек вземе решението да стане родител не предполага, колко осезаемо животът му ще се трансформира. Защото какво е една промяна освен вид желана, понякога наложителна трансформация. Мотивацията за родителстване в зависимост от кроскултуралните условия, като ценности в обществото, религия, култура и социум, направляват директно или индиректно този път. *
На запад от нашата държава по-често двойките избират да встъпят в родителска роля осъзнато и с ясната мисъл за начало и край на родителския проект с постоянна подкрепа наравно с това. А именно с основната цел на своята роля в живота на потомството си – автономността на самостоятелно човешко същество.
Градивен вариант, който може да звучи така „Учим децата си да ходят, за да ходят сами“, „Учим децата си, за да учат и прилагат натрупаните знания автономно“, „Запознаваме ги с личения си опит, за да могат с натрупания базов ресурс да градят свой“, именно предразполагайки независимост един ден. Този вариант и в нашата страна често се среща, но има и моменти които кроскултуралните особености, споменати по-горе в този текст, влияят тук и сега.
В осезаемо – земеделския период на някой държави най-логичното е било да се създават деца с умисъл за стопанисване на наличните ресурси на мястото което от родителите се определя за нов дом, на новия член на семейството. А тази линия ако бъде подкрепена и с патриархален модел на отношения в семейството, нещата изглеждат съвсем ясни.
С резултат –„Няколко поколения в една къща“, „Младите се подчиняват на по-възрастните„ , „Консервираме се, за да оцелеем“. И това на практика се оказва приемлива стратегия към оцеляване за векове в миналото.
Доста често миналото определя и бъдещето състояние, но това не значи, че то е константно и няма как да бъде преподредено.
Именно честата постановка от 21 век в нашата страна – „Децата, като дългогодишен спътник към нашия живот“ или „Щастието на родителя, като първоначален източник – детето“. Тук доста често отсъства реалната стъпка на пълнолетния млад човек – автономността. И от тук произтичат различни предизвикателства – „капани“ за родителя и за детето. А именно да се живее заради детето, както със самите себе си, така и връзката между двойката да е с мотив само щастието на детето.
Ако логичното продължение на динамиката на родителстване продължи и порасналите деца напуснат родния дом, за да „построят“ свой собствен, то доста често по нашите ширини това се смята за криза, дори се възприема като траурна загуба. При младия човек, това е сепарацията от фамилното огнище, а при родителите „Синдром на празното гнездо“. Напълно логично след осъществен проект, участниците да предоговорят партнирането си. В стила на това дали партньорите са били заедно само заради детето, заради детето и личните общи, споделени моменти, и дали би могло да се почувства друга обща свързаност, която да мотивира двойката да върви заедно в живота.
Доста често, тук самата идентичност страда на родителя, както и на детето. На детето – „Кой ще съм аз, самоизграждайки се?“, а на родителя „Кой ще бъда от тук нататък след градена основна роля с години?“. И това е една чудесна предпоставка, човек да обърне повече внимание на партньора си, на личните си интереси или да ги съчетае в ново общо хоби, което да зарежда и двамата в двойката. Нов етап преминат по градивно-конструктивен начин, не в стил „Не мога да живея без детето си“, а във варианта на „Удовлетворен съм от свършената работа, като родител за нашето дете и ще съм писта от която ще полети вече порасналото ми дете. Което разбира се, би станало ако вътрешното дете на родителя също навреме е оттласнато в автономността на своето базово свързване. Така, че точно това е най-хубавото, а именно, че всичко зависи от нас.
Порасналите млади хора са прекрасна възможност за възрастния да предизвиква себе си с нови творчески проекти и да се радва на плодовете по пътя, по който неговото пораснало дете върви.
* Атанас Нанков – социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Сертифициран по психосоматика , завършил множества обучения, семинари и workshops.
