Рушенето на църквите на територията в Несебър започва от месемврийците много преди 1956 г.
Отлетя, а всъщност, отмина годишнина, която не се състоя. На 18 юли нямаше тържествено честване на 65- годишнината на Старинен град Несебър. А градът е обявен с Постановление № 243 на Министерския съвет на НРБ от 18.07.1956.
Територията на Старата част на град Несебър се обявява за архитектурно градоустройствен и археологически резерват от национално значение и се поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане, а председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несебър е Кръстю Русев.
Постановлението представлява основополагащ документ за развитието на града и е музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение.В него са разработени задълженията на всяко едно от тогава съществуващите министерства като това на: финансите, комуналното стопанство и благоустройство; електрификацията; народната отбрана;транспорта; културата;народното здраве и социалните грижи; земеделието.
А също така и на : Българска академия на науките; Управление на горското стопанство; Главно управление на пътищата; Окръжен народен съвет-Бургас и Държавната планова комисия.
Осем години по-късно Комитетът по култура и изкуство към Министерския съвет обнародва в ДВ бр.41/26.05.1964 Списък на паметниците на културата в град Несебър.
Интересно, макар че рядко се помни, че само месец след издаване на Постановлението се открива и първата музейна експозиция в църквата „Св.Йоан Кръстител” „Несебър през вековете” като филиал на Окръжен музей – Бургас, а първият екскурзовод е Васил Кърлев, починал наскоро.
Кои бяха кметове, които повече или по-малко, спомогнаха за развитието на Старата част на град Несебър. Ако започнем от самото начало в изпълнителната власт, това са: Кръстю Русев /1953-1956/, Александър Стоилов /1959- 1962/, Васил Киров /1962-1966/, Пеньо Попов /1966-1976/, Григор Харизанов /1976-1977/, Генчо Алагенов /1977 – 1981/, Васил Киров /1981-1990/, Иван Ташев /1990-1991/, Страхил Ламбов /1991 -1993/, Михаил Бенин-1993, Андрей Сариев /1993-1995/, Живко Георгиев /1995-1997/, Стоян Голев /1997-1998/, Янаки Стоянов /1998-1999/, Николай Трифонов /1999-2007/, Магдалена Мандулева-2007, Николай Димитров /2007- и понастоящем 2021/.Към тази плеяда кметове би трябвало да се впише преди всички за арх.Никола Николов.
Паралелно с тези кметове би трябвало да се прибавят и специалистите в първите системни археологически проучвания в Стария град, каквито са: ст.н.с. Иван Венедиков за периода 1956 – 1958 г., проучванията на западната крепостна стена и тогавашното ни училище (1958-1959 г.) под ръководството на проф. Велизар Велков и ст.н.с. Люба Огненова.Тогава е назначен и първият специалист – уредник археолог – Божана Чимбулева, а по-късно – директор на Градски исторически музей – Несебър и автор на експозиционния план на новия археологически музей. През 1964 г. в бр. 41 на ДВ е обнародван списъкът на паметниците на културата в град Несебър – 89 на брой.Ако човек потърси, ще установи, че след няколко годишно прекъсване през периода 1977 – 1984 г. са продължавали подводните проучвания.
На 21.09.2001 представителите от Котор, Несебър, Охрид, Родос, Сафранболу, включили се във форума: „Проблеми по опазване, управление и финансиране на резервата „Старинен Несебър” – Световно културно наследство в съвременните условия” в Несебър приеха решение, че срещите на градовете Световно наследство от регион Югоизточна Европа да се провеждат през две години.С други думи форумът би трябвало да се е състояло 9-10 пъти.Всъщнос, става дума за въображемия форум, а иначе документа беше фундаментален
А спомняте ли се, че Несебър има традиции в провеждането на международни научни прояви. От 1979 г. тук периодично се провеждаше международният семинар „България Понтика Меди Еви”/Черноморска България през Средновековието/. Участници и гости имаха възможността да чуят от акад.Васил Гюзелев – действителен член на БАН и съпредседател на организационния комитет, спомен – анализ на научните прояви в Несебър.
Тогава на 30.05.2006 г. международният семинар бе продължение и модификация на „България Понтика”, провеждан 7 пъти на територията на община Несебър, превърнал се в институция, която събира елита на медиавистиката в Европа и САЩ.
Чрез тази модификация бе ознаменувана 50 годишнината от обявяването на Несебър за град – музей и да се възроди интереса към малко позабравената антична Месемврия, обяви в изложението си акад.Васил Гюзелев на състоялата се пресконференция.
Който е присъствал, човек може да се спомни, че на форума имаше букет от изтъкнати специалисти в областта на историята и изкуството. Сред тях бяха: проф. Хенриета Тодорова – член-кореспондент на БАН, проф.Иван Карайотов, проф. Петер Шрайнер /Германия/ – президент на Международната асоциация за византийски проучвания, проф. Манфред Оперман от Университета в Хале, Германия, проф. Марк Крамаровский /Русия/ – дългогодишен сътрудник в Ермитажа, един от най-големите познавачи на изкуството през средновековието.
Минали са 13 петилетки от началото и би трябвало да се прави равносметка за несебърското общинското ръководство от изминалите 65 години.Би трябвало, но не би.
