За оцелелите и загубени съкровища от бляскавото минало на Месемврия

         В конферентната зала на Старото кметство в Стария Несебър Тодор Марваков-директор на Музея Старинен Несебър представи публичната лекция на проф. д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, на тема: „Оцелели и загубени съкровища от бляскавото минало на Месемврия“ (Митрополитският храм „Св. Стефан“ и духовният живот в Несебър през XVI – XIX в.).

         Събитието се осъществи в рамките на договора за сътрудничество между Института за изследване на изкуствата при БАН и Музея Старинен Несебър, подписан през лятото на 2020 г.

         В лекцията проф. Мутафов представи нови и интригуващи факти от изследването си върху стенописите, иконите, мощите и значението на Новата митрополия („Св. Стефан“) и нейния художествен кръг от XVI в. – „Св. Георги Мали“, „Св. Спас“ в Несебър и църквата „Св. Анастасия“ на едноименния остров в Бургаския залив.

         „Св. Стефан“ компилира в украсата си елементи на критско-атонската и най-общо на епирската традиции в един многословен, учен и до голяма степен претенциозен ансамбъл, който не предизвиква конкретни аналози през XVII в.

         От друга страна, иконографската му програма е донякъде съобразена със заварените по-ранни слоеве живопис от средновековието. Той е типичен митрополитски храм на космополитен морски град, който си поставя нелеката задача да просвещава и същевременно да задоволява вкусовете на духовни и светски лица, принадлежащи на една богата, грамотна и пътуваща енория.

         От този аспект украсата на „Св. Стефан“ от XVI в. е своеобразен завършек на „гръцкото“ късно средновековие, както и на самата Византия чрез реминисценциите към Палеологовите модели, към Константинопол, изобилно присъстващи тук, но и със своеобразно обръщане на идеологическия поглед към предмодерната епоха, към новогръцкия език, чиято основна доктрина от XVII в. нататък ще е асимилацията на другите християни в империята чрез доминантата на Фенер, както и на словото на Новия завет, т. е. на говоримия гръцки език.

         Занимавайки се със стенописите от „Св. Стефан“ и другите църкви, украсени от същите зографи, изследователят привлича много данни от писмени извори, които помагат за разгадаването на социалното, икономическото и духовно минало на Несебър от османския период, когато градът чрез неговите образовани жители е бил нещо много повече от летовище и център на комерсия.

         Сред тези данни са например: уникална за православието сцена със св. Богородица в „Св. Стефан“; изнесените незаконно през 1925 г. несебърски мощи, които днес се намират в Гърция; сведения за Вселенски патриарх, роден в Месемврия; нов прочит на Месемврийската кондика и др.