Кои са тези сепаратисти, и как смятат да създават в Обзор нова община? А дали са спазени законите? Политически или бизнес интереси стоят в основата за референдума в Обзор?
Сепаратизмът и сепаратистите не са от днес или вчера
Да бъдеш или не, туй е въпросът, а отговорът не е от Хамлет, а за действащите сепаратисти за референдума в Обзор
Сепаратизмът и сепаратистите за референдум на една хипотетична община не са от днес или от вчера. Но да започнем не с въпроси, а с отговорите за това кои са сепаратистите за отцепване от община Несебър и как смятат да създават община Обзор.
Първият от тези сепаратисти – вицепремиерът и министър на туризма е Марияна Николова, воглаве с областният управител на Бургаска област Вълчо Чолаков и кметът на Обзор Христо Янев бяха първите, които демонстрираха сепаратизма за отделянето от Община Несебър и „обособяването” на Община Обзор.
Допустимо ли е това? Ами, допустимо е! Заобикаляйки кмета на Община Несебър Николай Димитров, нарушавайки териториалната цялост на несебърската община, ни в клин, ни в ръкав, на 21 август в Обзор се е състояла „… дискусия, в която участват областният управител на Бургас Вълчо Чолаков и кметът на община Обзор Христо Янев”. На същата дата същият текст е цитиран повторно. Написано е, че… кметът на община Обзор е Христо Янев. Действително ли е съществувал в този ден и час Христо Янев като кмет на Община Обзор?
Янев е съществувал, но … кметът на Община Обзор… е недействителен. Най-естествено беше поне двете цит. лица: Николова и Чолаков, в т.ч. и Янев, да се разграничат един от друг, и да си признаят, че такъв кмет на Община Обзор няма и не съществува. Сепаратисти ли са тримата: Николова, Чолаков и Янев, при положение, че община Несебър е неделима? За сепаратизъм (от лат. separatio, разделям) се квалифицира термин, описващ настроение, действие или движение за отделяне на дадена група хора от по-голяма обществена единица.
Най-често с него се обозначават опитите за получаване на автономия чрез отделяне на дадена територия в нова държава, но може също да се отнася за разделяне на обществени или политически организации. В част от случаите целта е отделената обществена подгрупа да се присъедини към друга група – държава, организация или коалиция. При политическите партии може също да е следствие от борба за власт.
В действителност е следствие и от, и за борба на власт. Неназовано е, но е естествено, че тримата – Николова и Чолаков от СДС, воглаве с Янев от ГЕРБ, са в коалиция на борба за власт. И в същото време от една страна политически се разделят и от друга, се отцепват от хората на Инициативния комитет, издигнали за кмет на община Несебър Николай Димитров.
Четвъртият „сепаратист” за разделяне на община Несебър е депутатът Димитър Бойчев, който е и председател на Областния съвет на ГЕРБ-Бургас. Той също може да се причисли към първите трима, политически и териториално. На 16.09.2020 г. споделя в профила си във фейсбук: „Неслучайно Обзор поиска да се отдели от Несебър. Подписката за отделяне на Обзор от Несебър не е случайна или спонтанна“. Има и други изказания на Бойчев против Община Несебър за сепаратизма в Обзор.
Ще бъде прекалено да се твърди за гастролиращия Марин Божков из референдума за Обзор, че и той е сепаратист. За себе си Божков казва: По образование съм юрист, по професия-консултант. Когато се ядосвам – пиша фейлетони. За пътуване използвам изключителен мотоциклет. Яздя коне в полето на Банкя”. Иначе Божков не твърди, че е адвокат, а се води за председател на Управителния съвет на програма „Достъп до правосъдие”.
На пръв поглед всичко това е безобидно,но фактически всички тези сепаратисти,пряко и косвено, не само нарушават териториалната цялост на Община Несебър и общинската /национална/ сигурност на несебърската община, в т.ч. МО и МВР.
От написаното до тук за референдума на сепаратистите /които са най-обикновени подбудители/ и идеологически /партийни/ диверсанти в Обзор , за последните пет месеца стават думи за малко измислици, много популизъм и минимална доза истина тук-там, че да звучи поне малко правдоподобно.
А всичко би могло да бъде опростено. Заповедта на областния управител на Бургаска област Вълчо Чолаков за референдума в Обзор, издадена на 8 януари можеше да бъде отменена. Но това не се случи.
За да се случеше това обаче, трябваше да се намеси административния съд. За да се намеси административния съд, трябваше някой да го сезира. Това може да направи заинтересована страна.Законодателството не дефинира кои са в случая заинтересованите страни, това не може да направи дори Общинският съвет на Несебър, който два пъти се е произнасял против. Можеше да се обърне към съда Инициативният комитет от Обзор, но той в случая е облагодетелстван и няма да го направи. Можеше всеки гражданин на община Несебър, ако своевременно е разбрал за заповедта и смята, че въпросът го засяга. Дали? Можеше да се намеси прокурор, стига да иска и да му стиска. Срокът за обжалване изтече на 22 януари.
Междувременно областният управител на Бургаска област Вълчо Чолаков безпроблемно изпрати окомплектованата преписка по решението за референдума на 28 февруари до министъра на МРРБ.Към преписката е вписана и отвореното писмо на жителите на село Баня, в т.ч. и от други населени места в община Несебър.
Кога, как и дали ще бъде създадена нова община с център Обзор трябва да реши Министерския съвет, който преценя всички факти и обстоятелства дали да удовлетвори или отхвърли това искане.В Закона не е предвиден срок, в който Министерския съвет да вземе решение.
Дали покрай сепаратистите в Обзор, все пак, ще сме свидетели на създаването на нова община? Законодателството ни и институциите, които са въвлечени в този процес, са такива, каквито са.
Да припомним, че през 2015 г. беше създадена 265-ата българска община Сърница и това на основание на резултатите от местен референдум, проведен през 1997 г.! Когато някому изнася и както му изнася,споделя доц д-р Милена Стефанова.
Всичко това обаче съвсем не означава със сигурност, че Обзор и шестте села ще се обособят наистина в община,както искат пишман сепаратистите.Би трябвало да се отчита,че според Закона за административно-териториалното устройство населението на една община трябва да е минимум 6000 души, а в случая става дума за около 1/3 от населението на Обзор и съставните селища, споделя д-р Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива.От друга страна обаче една четвърт от българските общини е с население под 6000 души, а някои като Трекляно (815) и Бойница (869) са съвсем малки.
При всички случаи вотът в Обзор е предизвикателство нагоре по властовата верига по който ще се произнесе Министерският съвет и Президенството. А дали към днешна дата стоят в основата политически или бизнес интереси, предстои да видим.
