Днешният читател почти не познава автора Радостин Радев.От дебютната му книга едва сега читателят има възможност да се запознае сравнително по-цялостно за Радев, благодарение на издателствата „Информа принт”- Бургас и „МараМ”- Несебър.
В едно спретнато томче, издадено под заглавие „Вечният дуел”“ са поместени текстове с 25 заглавия, а книгата на Радев е една сравнително пълна представа за неговия сложен и противоречив прозаичен път.
В прозата на Радев се смесва оригиналния текст в слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. В крайна сметка точно те са ключови за нейната отличимост.Книгата е даваща, но и изискваща заради темите, заради смислите и посланията, заради особения пулс на
.
Но в своята книга Радев прави нещо различно, тук има много повече пластове и идеи. Дори тази за формирането на личността, и как нарушената връзка между детето и родителя, конкретно в случая линията баща-син, оказва силно влияние върху нататъшното преживяване за случващото се и заобикалящото. Всичко това е синтезирано под заглавието: „Христос им дава своето сърце”.
Придавайки и другите текстове, те притежават една особена емоционалност, която е притегателна. И тя е това, което може да завладее читателя при първата среща с тях.
