Фразата е на Иван Гарелов, казал го е отдавна, но по ирония на съдбата се съвпадна със смъртта на популярния „Мистър Панорама”.Запознах се с Иван Гарелов лично в навечерието на обявяването на отличията за„Наградите за телевизионна журналистика” в Свети Влас.Те щяха да се състоят вечерта за първи път в залата на комплекса „Адмирал”.
От 1998 до 2007 г. бях и действащ телевизионен журналист и изп.директор в кт „Прима сат”, и не беше задължително да присъствам на премиерата за наградите, но друга телевизионерка ме покани на събитието и по този повод се запознах с Иван Гарелов.
Допуснаха ме до дискусията в която подкрепят новаторството и оригиналните идеи, отличават и насърчават авторския подход между телевизионни журналисти. В паузите имах възможност да се заговоря с Иван Гарелов. Той ми разказа, че първите трима съоснователи са: професор Ивайло Знеполски, Иван Гарелов, Любен Дилов – син.Сред инициаторите на наградата са още: доцент Георги Лозанов, Георги Тенев, Копринка Червенкова, Димитър Найденов, Павел Васев, Стефан Димитров, Антони Георгиев и Петко Бочаров. Всички те са обединени по символичното име „Кръг 11”.
Разбрах, че „Награда за телевизионна журналистика „Свети Влас” ще се връчва ежегодно за най-ярките постижения на българската телевизионна журналистика като утвърждава високи стандарти и повишава престижа на журналистическата професия. Церемонията по награждаването ще бъде в края на пролетта в Свети Влас. „Награда за телевизионна журналистика „Свети Влас” ще има и парично изражение – 10 хиляди лева.
По време на разговора казвах по някоя реплика, но каквото и да можем, и да говорим, и да пишем много, но истината е, че Иван Гарелов просто е Иван Гарелов – име, което говори достатъчно само по себе си, без да са нужни излишни определения. А всъщност можеше и да е различно, защото сам признаваше, че е стигнал до телевизията случайно. Позволих се да кажа на Гарелов, че и аз започнах случайно с местната телевизия, а той между другото ми поиска да му дам избрани видео репортажи за видеокасетата. Година по-късно пак се видях с Гарелов за втората премиера в Свети Влас. Съмнявах се, че ще ме познае, но ме разпозна. Разбрах, че е гледал касетата, и ми каза с две думи: „Ставаш и за телевизионер”
На времето си бях купил първите две книги за Гарелов: „Идвам от Израел” и „Атила срещу Афродита”, много по-късно и другата книга – „Тук Хемингуей никога не е бил”.Много по-рано още като ученик бях прочел новелата „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей. Тя е сред най-добрите произведения на Хемингуей.Преди 40-тина години се преместих да живея от Айтос в Несебър. Започнах да се занимавам с журналистика, с публицистика и с писателство.
Заставах на стола пред масата на „Капитанска среща” в Стария Несебър и гледах към морската шир. Поръчвах се дайкири-то на Хемингуей с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут. Знам, че има класическото „Дайкири” в заведението „Флорида” в Хавана, което съдържа само бял ром, лайм и захарен сироп, но предлага и още цели 17 разновидности. От време на време си пийвах от дайкири-то, гледах през морето, оприличавах се на Хемингуей, изпод перото ми са се родили 7 книги, но за „Старецът и морето”, или нещо подобно, няма как да напиша.
Може би ще случи, ако отлетя до „Флорида” в Хавана. Все пак Гарелов е написал „Тук Хемингуей никога не е бил”, а това е показателно. „Аз не съм писател – всичко, което пиша, е плод на журналистиката, в него няма измислица“, казваше навремето Гарелов и допълваше, че се е учил на професията от легендарния Хемингуей.Всеки оттам насетне се превръща в твоя съдба.
Гарелов е пострадал на 18 юли в хотел „Палас“ Свети Влас, падайки по стълбите. Първоначално е транспортиран в бургаската окръжна болница, където екипът се бори за живота му, а по-късно докаран и с линейка в София след консултация с неврохирурга проф. Николай Габровски. Гарелов изпада в кома и въпреки усилията на медиците на 3 септември почива.
В този случай се казва: „De murtui nil nici bene, De murtui nihil nici bohum“- за мъртвите или нищо, или само истината.
