Стихът е на Филип Хорозов, но можеше да бъде написан и от Николай Коев, също журналист и поет, напуснал ни внезапно. Преди да напусне този свят, той пишеше и стихове в несебърския вестник «Слънчев бряг прес».
Ако перифразираме стиха на Дилан Томас „влюбените ще умрат, но не и любовта”, можем да кажем, че и поетите ще умрат, но не и поезията им.И така ще оставят смъртта без царство.
Нещо повече, нейното царство за тях се превръща в реалната реалност.В която зрелището на привидността се разрушава напълно.Нищо ,че и поетите, като всички останали, преминават през живота като обрулени листа от дървото на есента.Но поетовите листа продължават да се разлистват и разрастват всяка година, отново и отново.
Уолт Уитман смята,че това са надгробни листи от ухаещите върху гръд треви. Макар и слабият им дъх да се долавя от малцина.Но те поне със сигурност ще са от тези, които знаят отговора на въпроса какво означава да си истински жив.
По ирония на съдбата тези листи прорастват по-високо, за да се видят от по-далече.И едва чрез тези листи поетът оставя това, което е имал, само да се изрече. Журналистът и поетът Николай Коев, работил дълги години в несебърския вестник, започна да живее точно в това вечно безмълвие, заради което всичко e.
Негови стихотворения са публикувани в редица регионални и национални вестници, а също така и в несебърския поетичен сборник “Тебе те има”- 1993 г., който е именуван на негово стихотворение. Лауреат е на националния поетичен конкурс “Яворови дни” – Поморие 1978 г.
Да помълчим с поезията, сътворена от него…
