На 23 август се навършиха 20 години от кончината на Божана Чимбулева.От Археологическия музей ни гледа и паметната плоча на Божана : „Живот, отдаден на Несебър”.
Но колко ли днес помнят Божана Чимбулева? Познавах Божана двайсетина години. Бях и на поклонението за погребението в музея, за която се събраха малцина. През годините имах възможността да разговарям с нея, а тя имаше какво да каже.
Неин е приносът на Божана градът да бъде включен в списъка на паметниците на Световното културно наследство при ЮНЕСКО.Тя ми разказваше, че понеже е коренячка ,още като дете е играла най-често около Старата Митрополия и много обичала града.Специално е избрала да следва история в университета, а след това и археология, за да се върне отново и работи за паметниците и културата на своя град.
Божана ми е споделяла,че е щастлива, че осъществява мечтата си, за желанието този град да става все по-красив и по-красив. Тя се включваше в работите по реставрацията, в археологическите проучвания. Работили са много добри специалисти-археолози, архитекти, художници, реставратори.
Това е един период – от 60-те години до 85-та година една дейност на широк фронт. В цялата тази дейност тя участва заедно с широк кръг от специалисти с една мечта – Несебър да стане известен и все повече приятели да помагат в популяризирането на неговите природни дадености и в бъдещото му развитие.
Божана казваше: „Аз, разбира се, исках градът да е световноизвестен, затова най-паметният момент и най-голямата ми радост бе включването му в Списъка на градовете от световното културно наследство – 9 декември 1983 .Това наистина бе едно голямо постижение. Приех признанието с удоволствие – това, което съм искала, го постигнах. Успехът бе не само за град Несебър, но и за страната като цяло.Спомням си, тогава на два пъти идва генералният директор на ЮНЕСКО – Амаду Махгар М’Боу. Първо дойде сам, а по-късно доведе и съпругата си – да види един красив български град. Много са големите личности, които са оставали възхитени, идвайки на този бряг”.
По-късно Божана е обявена за заслужил деятел на културата, а впоследствие му връчиха званието „Почетен гражданин на Несебър”.
Преди години Божана ми казвала е: „Пътувала съм много. Обходила съм много страни и музеи, но по-хубаво място от Несебър няма”.По същия начин го казва и папа Йоан ХХIII /тогавашният монсеньор Ронкали/: „…по-хубаво място от Несебър няма,
най-великолепното място на света“. Това са казвали и много други хора.Когато Цар Фердинанд I идва в Месемврия, обявява, че е направил най-голямото откритие в България. Не случайно го сравняват с българската Равена.
На този фон историята за Божана не трябва да бъде подценявана и подминавана. Ако хвърлете поглед към проявите на културния афиш за м.август няма да прочете за 20 годишнината от кончината на Божана Чимбулева.Все едно, че нищо никога не се е случило.
