Актьорите Георги Русев и Татяна Лолова от пиесата „Нищо не помня” на Артър Милър вече не са между живите. Русев умира през 2011 г. , а Лолова през 2021 г. И двамата ги нямат, но за тях всичко се помни.
Една жена в средата на житейския си път среща мъж, който е готов да сподели старините с нея. Двамата чешити дълго играят на котка и мишка, страхувайки се да разкрият чувствата си. Те пътуват през годините, през спомените.
Всеки е имал своите големи и малки разочарования, търсейки щастието, което им се изплъзва. Натрупаното разочарование ги прави силни и борбени за живот. Самотата ги е обсебила, но не ги отказва да изпитат отново тръпката на любовта.
Звездите на българския театър Татяна Лолова и Георги Русев за първи път играят заедно в театъра. Вълнуващата им среща е в пиесата „Нищо не помня“ на Артър Милър в Театър 199, в началото в София, а след това и в Несебър.
Пиесата на Артър Милър „Нищо не помня“ е поставена от македонския режисьор Здравко Пакич. След като прочел пиесата, той бил категоричен, че възрастната двойка са за Татяна Лолова/Леонора/ и Георги Русев /Лео/. „Нищо не помня“ е спектакъл за пропуснатите шансове в живота на всеки човек и надеждата, че за любовта няма възрасти.Гледах представлението в Несебър,а след това на два пъти, и в София.
А ето какво пише Татяна Лолова за Георги Русев:
„От 26 март 1999 до декември 2006 г. играхме в Театър 199 пиесата на Артър Милър „Нищо не помня“. Това представление е поредното доказателство, че е хубаво да се родиш по-рано, ама да останеш по-дълго.
Иначе как да се срещнеш с Георги Русев и да удържиш на невероятния му чар? Пиесата завършва с негов драматичен монолог и чест му прави, че нито веднъж не си позволи да наруши стила и да разсмее публиката, което всички знаем колко лесно му се отдава. …”
Освен в театъра, киното, радиото и телевизията, неотразимата Татяна Лолова винаги знае какво да каже и как да го каже, затова вече години наред тя е и човекът, който открива ежегодните форуми на фондация МОСТ – /Медии, Общество, Семейство, Традиции/.Началото на всичко започваше със словото на Юлия Пискулийска – председател на МОСТ в курорта „Албена”.
Татяна Лолова и Юлия Пискулийска по време на форума на фондацията МОСТ
На форума великолепната Татяна Лолова рецитира с вдъхновение „Съдружие” фондация МОСТ в „Албена”, а това се случи под патронажа на президента на Република България Румен Радев.
Да си припомним великолепната приказка на един от най-добрите детски автори Асен Разцветников „Съдружие”, представена от Лолова, как органите се отдали на мързел и лека полека тялото започнало да губи живот: „…И тъй като от него час заработили пак ръцете, заприпкали нозете, започнали пак да гледат очите, започнали да слушат пак ушите, старателно задъвкали устата, стомахът мелел ден и нощ храната и мислила за всички пак главата…”
„Всеки има своята роля в нашето общество. А единният организъм е здравеопазването”, коментира актрисата пред депутати, няколко национални консултанти, както и пред лекарят на годината проф. Ивайло Търнев. И добави, че най-обича да минава по мостове, препращайки ни към организаторите МОСТ. „Вече 17-и път минава по моста и ви казвам – на другата страна е по-добре!” с привичната си чувство за хумор обобщи Лолова.
На другия форум Лолова с прочувственото си изпълнение на Вазовото стихотворение “Българският език” отдаде почит на патриарха на българската литература по повод на 170 години от рождението му.
С призива си въпреки пандемията тя апелира, да не спираме да общуваме помежду си на езика на добротата и любовта. Ние имаме нужда от физическо докосване и аз вярвам, че макар сега да трябва да пазим дистанция, скоро ще можем отново да се гушнем, заключи Лолова.
Всяко появяване на невероятната Татяна Лолова пред публика е празник за сетивата и гаранция за добро настроение, искрен смях и добронамереност под ръка със своята приятелка Юлия Пискулийска събира овациите не само пред МОСТ в „Албена”, а и на сцената.И този път не беше направено изключение на събитието, състояло се на Сцената на четвъртия етаж в Народния театър „Иван Вазов”.Сред поканените бях и самият аз.
„Задачата“ на Лолова бе да прочете малки откъси от „Незавършен портрет 2” без да споменава за кои мъже става въпрос. Тя обаче се „издъни“ още в първите минути на рецитала, и когато започна да обяснява, че всъщност чете микс от различни текстове, бе прекъсната от авторката с думите: „Е, на нищо не приличаш Лолова. Ама на нищо! Всичко развали!“.
На което актрисата отвърна: „Не ме кани друг път, развалям вечерта ти, а аз мислех, че придавам блясък. Помолих да ме осветят така, че да съм красива. Не знам как ще го направите, казах, но трябва да съм красива, защото ще чета хубавите неща, които нашите мъже са споделили с прекрасната Юлия. А сега се оказа, че издавам тайни“.
Цялата вечер мина в шеги и закачки, които невероятната Татяна Лолова разменяше със своята приятелка, която по едно време призна, че е с леви убеждения. „И аз те приемам, отвърна Лолова, защото приемам и леви, и десни, и средни, какво да направя като съм компромисна личност“.
Когато зачете стихове от „Някога Никога”, актрисата изкоментира: „Юлия, макар и отявлена софиянка, е родена във Враца. Враца дава сили на София“. След това зачете стихотворението „Враца“.
Пред всички почитатели на четената поезия на няколко поколения българи в пространството на театъра се показа и проговори Татяна Лолова.Някои смятат, че тя вече е починала, но и от небитието Лолова оживя и разказа пред аудиторията най-различни случки от животописа на Юлия. Рожденичката пък сподели, че Таня не може да бъде описана. Бяхме неразделни 25 години. Тя обсебваше всеки, който се докосне до нея. Много истории имаме, много сме пътували. Много уважаваше труда на хората. Умееше да прави спектакъл навсякъде, не само на сцената. Тя беше наистина човек на духа. Имаше много богата култура. Не обичаше да огорчава хората. Гледаше да бъде добра с всички. Умееше да ти каже с най-топли думи нещо за някого.
В книгата си пето издание на ” ½ живот” Лолова е написала:
– Аз не съм заслужила артистка.
– Няма значение, за нас Вие сте заслужила артистка, даже сте народна.
– Не, не съм народна, аз съм международна артистка.
Което се гръмваше.Друг път се е случвало:
– А сега звездата на българската сцена…
А аз викам:
– Не, не съм звезда, аз съм Слънцето на българската сцена.
Няма начин някой да не си е мислел:
– Гледай пък Лолова, колко е нескромна. Не и стига, че я направихме и звезда, и заслужила, и народна, тя пък била Слънце и международна…
В Москва голямата руска актриса Мая Булгакова вижда Татяна и й казва: „Вие не сте ли Кралицата! О, елате тук при нас. Какво ще пиете?” За да приключим с височествата на сановете за Татяна, аз бих я определил като божествена.Самата Лолова написа книгата си с посвещение до мен на 31.05.2011:
На Максим Момчилов,
С най- хубавите ми пожелания! Със Симпатия!
Лолова я няма, но за нея всичко ще се помни.
