Все пак възниква въпроса за 3 март ?!?…

         Повече от 30 години на страниците на вестника периодично изтъквам необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство /вече владичество/, да се чества и Освобождението на града- 8 февруари.

         Но нека в началото да започнем с 3 март, Националният празник на страната, който се чества на площада до Пощата, в новата част на града.Ако прочетете в репертоарния план на Културния афиш е публикувано за 3 март 2023 г.: „ 11,00 часа – Тържествено издигане на Националния флаг на Република България и празнична програма”.

         Ако прочетете за поканата на 3 март 2024 г. ще прочете: „Община Несебър кани своите жители и гости на тържествено честване на Националния празник 3 март, отбелязващ Освобождението на България от османско владичество. Празничната програма започва в 10.30 ч. на пл. „Жулиета Шишманова“ в новата част на града с издигане на националния флаг на Р България. Следват концерт с участието на ОДК-Несебър и ООШИ-Несебър и общоградско веселие под надслов „Знаме развей, песен запей, хоро разлюлей!“ .

         Сравните ли текстовете на двете дати ще установите, че очевидно събитията са от две части – издигане на флага и празнична програма, като вторият текст е по-голям. Формално, налице е тържествено издигане на националния флаг, а след това е изиграване на празничната програма.

         Да започнем с началото на 3 март, Националният празник на страната – 146 години от Освобождението, който се чества на площада до Пощата, в новата част на Несебър.Както през миналите години, така и днес е познатото видяно.

         Все пак какво каза дословно кметът на Община Несебър Николай Димитров след издигането на флага: „Днес ние трябва повече от всякога да сме обединени и сплотени, за да отстояваме интересите и независимостта на нашата родина в настоящата геополитическа обстановка и да се стремим към запазване на стабилността и разбирателството в името на важните цели – за развитието на България, за напредъка на община Несебър и за просперитета на местната общност.“

         Обръщението на кмета е основателно, но не и действително.Не е действително не само защото няма Символиката за наредбата в община Несебър, не само защото градът и общината няма паметник за Освобождението от турско робство от 146 години, при положение, че е установено кой е Освободителят на Несебър. Няма и венци и цветя за 3 март, но те и няма къде да се положат, тъй като всичко това е подробност от пейзажа.

         С пускането на химна и издигането на флага, няма нищо тържествено. Химнът е познат, издигането на флага – анонимен издигач на въжето за знамето.Във всичко това няма нищо тържествено. Защото в Община Несебър всичко това го няма.То не е уредено. Затова и т.н. несебърска символика й се употребява от всеки, както и където му дойде.За по-малки или по-големи нужди.

         Иначе, на 3 март пак имаше песни и танци в Несебър, имаше даже и вити хора на площада „Жулиета Шишманова”, но това не е нищо друго, освен че присъстващите видяха познатия трогателно-наивния начин за празника.

         Все пак възниква въпроса, официален и/или е национален /местен/ празник на България на 3 март в Несебър, и с коя символика се прилага ?!…Отговорът е ясен и отново трогателно-наивен. В учебника за 2 клас по Родинознание на 72 стр. няма и не съществува Националния празник 3 март.Текстът е заличен.