В родния Несебър капитан втори ранг Николай Данаилов разказа за своите преживявания и емоции по време на експедицията си с военния научноизследователски кораба „Св. Св. Кирил и Методий“ до националната ни база на Антарктида.
На практика задачите са поставяни от началника на ВВМУ флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров и директора на БАИ проф. Христо Пимпирев.
Цялата експедиция продължава около 4 месеца. Български химн, изсвирен от аржентинци, спасяване на учени и опасно преминаване през пролив са само част от историите на капитан втори ранг Данаилов.
В национални носии с хляб и сол посрещнаха капитан втори ранг Николай Данаилов, а водещият на ритуала бе проф.Боян Медникаров. Капитан Данаилов изрази своята голяма гордост, че е гражданин на Несебър, че е неразривно свързан с най-красивия български град, че през цялото плаване е получавал подкрепата на несебърските граждани.
В жест на уважение към подвига на мореплавателя, кметът Николай Димитров връчи на капитан Данаилов копие на несебърската икона „Врата Небесна“ – любима на българския папа Анджело Ронкали, с която духовникът никога не се разделил.
Още в самото начало капитан втори ранг Данаилов сподели, че за цялото пътуване в продължение на 127 денонощия са изминали малко повече от 19 070 морски мили, което е приблизително около 35 000 км. Малко не ни достигна да направим пълна обиколка около екватора, допълни той, а плаването е преминало на три етапа – “с развъртане, провеждане на активни действия по осигуряване на логистична поддръжка и свързване на кораба обратно към България”, достигайки до Варна. Сред извършените задачи е транспортиране и стоварване на почти 40 тона товари – материални и хранителни припаси, на необорудван бряг, логистична поддръжка на 31-та антарктическа българска експедиция.
Освен това е осигурявана научно-изследователската дейност от борда на кораба чрез реализиране на няколко научни проекта. Успяхме да извършим различни проучвания върху личния състав по отношение на влиянието на стреса, каза капитан Данаилов и допълни, че са взимали дългосрочно експериментален продукт, за да установят какво ще е неговото влияние. Тепърва предстои да се проучи какво ще е неговото влияние върху човешкия организъм.
Българските военни моряци са осигурили от борда на кораба и извършване на научните изследвания за флората и фауната по отношение на развитието на различни микроорганизми и на паразити във водната среда. Успяхме да извършим и геоморфоложки проби на дъното на нашия Южен залив, за да установим състоянието му в дълбочина, поясни Данаилов.
Сред допълнителните задачи, които са възникнали в процеса на подготовка на експедицията, е било транспортиране на материали и хранителни припаси в интерес на испанската полярна програма. Те са доставили близо 70 тона испански товари за двете испански полярни бази. По думите му в едната от испанските бази са били останали само на консерви, преди да им бъде доставен товарът, за който са изказали големи благодарности.
Допълнителна задача е възникнала и при преминаването през пролива Дрейк – транспортиране и ротация на личен състав, научни изследователи и полярни учени в района на Южните Шетландски острови и Южна Америка. Това се случило, когато испански полярен кораб е излязъл извън строя и се е наложило най – близкият, който е в района, а именно нашият кораб, да поеме техните допълнителни задачи по транспортиране, уточни Данаилов.
Бяха извършени няколко ротации между остров Кинг Джордж, остров Дисепшън и нашия остров Ливингстън, с което ние успяхме да транспортираме освен испански учени, също и белгийски, полски, канадски и германски учени, които бяха в испанските полярни бази, каза капитанът. При напускането на българската база нашият кораб е транспортирал през пролива Дрейк също испански и германски учени. НИК 421 е оказал и съдействие на полярни учени и изследователи в района на полуостров Байерс и Хана Пойнт на остров Ливингстън.
Това е един от най-тежките мореходни пътища. Особеност на пролива е, че много рязко се сменят хидрометеорологичните условия и това създава затруднения за моряците. Преминаването пред Дрейк се смята за високо постижение, допълни адмирал Медникаров. Отговорните задачи пред екипажа предполагат и повишаване на стреса. В какви нива и как да се предпазят – изследва един от научните проекти на борда. Взимат се проби за вируси, кръв, мери се кръвното налягане.
На въпрос ми за състоянието на здравословното състояние на екипажа на кораба, капитан Данаилов уточни , че много важна фигура в екипажа е лекарят старши лейтенант д-р Петко Гинев. Страхотно организиран, с безспорни професионални качества. Той допълни, че докторът активно участвал в живота на кораба не само като медик, но и като психолог, а след това и като асистент зъболекар, част от логистичната структура. Следил за поддържането на санитарните норми, за качеството на храната – от зареждането на продуктите до тяхното приготвяне и сервиране. Данаилов допълни, че д-р Гинев станал и нещатен дрон-оператор на кораба. По негово предложение специфична медицинска техника, характерна за ендоскопията, е използвана за целите на кораборемонта.
По време на престоя на остров Ливингстън те са извършили почистване на българския бряг от метални отпадъци чрез пресоване и транспортиране на около 20 тона товари. Това са различни варели, акумулаторни батерии, електрогенератори, обясни капитанът и допълни, че в продължение на 30 г. на нашия български бряг са събирани доста материални средства, които в един момент са се оказали непотребни и се е наложило тяхното приемане на борда с помощта на хидравлични преси. Тази задача е изпълнена от екипажа, за да може да освободи учени да работят по техните проекти, посочи още той.
Сред задачите на научноизследователския кораб „Св.Св.Кирил и Методий” е транспортиран на научни проби от проведените научни проекти на 31-та експедиция. На борда имахме замразени образци, които предстои да бъдат изследвани допълнително по линия на научните проекти. Корабът се държи добре на море, изключително маневрен е, всички механизми показват надеждна работа.
Това, което почнахме да правим на плаванията, е да свикваме с шумовете по кораба. Има ли някаква, макар и минимална промяна в шума – веднага проверяваме каква е причината. Трябва да познаваме нашия кораб като петте си пръста.
С наближаването до Антарктида природата се променя – делфини се състезават пред носа на кораба, край него летят черновежд албатрос и антарктически петрел – птици, които могат да се видят само на тези географски ширини, поясни Данаилов
Българските военни са транспортирали и товари от испанската антарктическа база “Габриел де Кастиля” до военноморска база “Картахена” в Испания. Там също се наложи да извършим репатриране на техни проби и допълнителни товари, които те определиха, че ще използват в техния испански антарктически музей, каза още Данаилов. Екипажът е подпомогнал и турската антарктическа програма, като корабът е взел и техен товар, който предстои да бъде освободен.
Военните са осигурили дългосрочна и краткосрочна учебна практика на курсанти от Висшето военноморско училище. Повече от 20 дни на борда имаше курсанти от Варна до Картахена, които практикуваха по специалности своите бъдещи задължения като офицери, а трима курсанти дойдоха с нас на дългосрочна практика до Антарктида и обратно, каза капитанът.
Капитанът информира, че е необходимо следпоходно обслужване на материалната част и възстановяване на пълната работоспособност на различни системи. Това са дребни спомагателни системи по кораба, които в общи линии няма да доведат до някакви големи съществени проблеми. По отношение на личния състав той посочи, че поставените задачи, както и допълнителните, са изпълнени в пълен обем.
В края на презентацията проф.Медникаров допълни, че към днешна дата сателитните наблюдения и извършеното цифрово моделиране на водните течения не дават повод за притеснение от Центъра за интегрирано от управление и мониторинг.
Под сн.1-9 и 1-10:
Презентацията продължаваше, а корабът се превърна в ден на отворени врати, към който се завиха опашки от множество жители и гости на града, които разгледаха част от вътрешните помещения, капитанския мостик и палубите.
Новите наблюдения показват, че потенциалното замърсяване се отдръпва от границата на Румъния, което означава, че няма данни да бъде достигната границата на Република България
Министерството на околната среда и водите осигурява пълно проследяване на възможни екологични щети в българската акватория на Черно море след разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“, разположен на река Днепър на територията на Украйна. Осъществяват се назначения ежеседмичен мониторинг за качеството на крайбрежните морски води от три брегови пункта – Дуранкулак, Шабла и Калиакра.
По обобщени данни от последните анализи, в които е включена актуалната прогноза за времето на бреговата зона към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, и от сателитни наблюдения, не се установяват обекти, които могат да бъдат класифицирани като замърсяване.
