Имало една пътека, която водела към…

         Имало едни кладенци, които се намирали в началото на Месемврия и са били един от основните водоизточници до 30-те години на миналия век. Водата е била варовита, и понякога леко солена. Използвала се е в домакинствата за измиване, готвене… по-рядко за пиене. Вода за пиене се е добивала от извора, който се намирала на Южен плаж – Несебър.

         Нивото на водата е било под морското равнище. Тези кладенци никога не са пресъхвали. Разкриването и почистването им е направено през 80-те години, а и по късно придобиват сегашният си вид. Конструкцията на двата герана е възстановена и би трябвало да се използва, като атракция, но всъщност тези кладенци се превръщат в „не”.

         Но нека започнем по пътеката / алеята, пътя/ и изчезването на историческата конзола – кран на герана.

         Имало една пътека, която …

         Имало една пътека, която водела към двата герана. Впоследствие пътеката се превърнала в алея, по-късно в път, символично бил асфалтиран, а след това пътя бил павиран с чакъли. Ако стигнеш да двата герана, ще установиш, че към единия от тях е изчезнала дървената конзола- кран.

         В началото съществували и двата крана, даже имало и специална табела с информационен текст какво се е случило на двата герана. С течение на времето табелата изчезнала, но все пак рамката за нея останала.

         Рамката се превърнала в рампа за паркиране на велосипед, а друг гражданин бил заснет в историческата рамка. Изчезналата табела не била възстановена, изчезнали и двата герана, но се появили нови 3-4 пейки по оградените стени.

         Започнали пък да пропадат камъните по изградените стени. Междувременно пък двата герана отново се появиха, а пък по единия от тях към дървената конзола-кран се приплъзнала от дървеното рамо и изчезнало в небитието.
         И какво още друго се е случило от тази приказка? Вече ви разказахме за тези кладенци да, тези кладенци не, за тази табела да, тази табела не, за тези пейки да, и тези пейки не /не съществуват/, но има и продължение. Рамката не е изчезнала, а е просто изхвърляна на бунището до чакъления път.Там беше и кошчето до герана, но и то бе присвоено от неизвестен извършител, а по чакълената пътека, превърнала се с алея,а след това – и път, се придвижват МПС, престоявайки на неохраняем паркинг