През миналата година се навършиха 65 години и започнаха 66 години от включването на Старата част на град Несебър с Постановление № 243 на Министерския съвет на НРБ от 18.07.1956 като територия на старата част на град Несебър, обявевен за архитектурно градоустройствен и археологически резерват от национално значение и се поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане. И ако искате да се информирате нещо повече за културното наследство на Несебър ще нито в града и общината, нито в областната администрация, нито в министерството на културата, нито в самия министерски съвет.
В Несебър и в съставните селища на общината обаче, извън ЮНЕСКО, съществуват паметници и паметни плочи извън града,които никой и никъде не води на отчет. Друг е въпросът на какво основание са изградени и монтирани тези паметни знаци. Отговорът на този въпрос,както и за липсващите паметници на липсващата памет, така и си остава висящ с днешна дата.
В тиражираната по интернет т.н. културна програма на Община Несебър за 2022 г. липсва информация за паметни чествания на бележити годишнини, но предстоящата 40 годишнина от учредяването на ЮНЕСКО в Несебър е още един повод за преоценка не само на наличните съществуващи паметници на открито и тяхното състояние,а и на приемане на план за изграждането на липсващи паметници като места за съхранение на паметта. Идеята за изграждането на един или друг паметник може да бъде на инициативен комитет или на някакво сдружение с идеална /нестопанска/ цел, но реализацията на тази идея е задължение на изпълнителната власт.
За кои паметници може да се каже,че липсват в градската среда на Несебър? И друг път е ставало дума по въпроса,но се налага да се припомня. Защото 2022 е годината през която не само бе чествана 145-годишнината от Освобождението на България от османско робство, но и поредната година за местната власт,и обществеността, която отново пропусна идеалния повод за поставянето на липсващия паметен знак пред портата на Стария град в чест на майор Михаил Колонтаeвски, командир на ескадрона-«летящ отряд» от руските войски,освободил Несебър на 8 февруари 1878 г.
От години се вири т.н. паметник на рибаря или др.п. прозвища,за които няма аргументирана версификация. Нито тогава, нито днес има някакви индикации за отбелязването за поставянето на паметен знак без някаква връзка.
Същото се отнася и за заличения паметник на загиналите в община Несебър от Балканската война, Първата и Втората световна война.Паметникът от Месемврийската стачка от 1932 г. също е в руини.
Както в предишните случаи,така и в този, изпълнителната власт в Несебър не е заявила нещо съществено по заличаване на историческата памет.
