Забравен паметник, на който случайно попаднах на 8 април 2016, пише анонимен автор. Анонимникът твърди, че с малко ровене из гугъл разбрал , че много от плодородните поля са подготвени за такива, чак след пресушаването на блата. И наистина е имало Месемврийско блато.
Работниците по пресушаваето му, на това място обявяват стачка против нечовешките условия. Стачката е успешна на 28 август 1932 г. , а през социализма е издигнат паметника.
Колкото и да ровиш из гугъл няма да откриеш, какво се е случило на месемврийската стачка.Нито няма да прочетеш и за печата на стачката, нито за стачниците, нито за изменниците.
Събирал съм от десетилетия материали за стачката и все още не съм събрал всичкото достатъчно.Ако потърсиш в книгата „Кметове на Несебър след 1878” през периода от 07.06. 1932 – 31.05.1934 кмет на Месемврия е бил Тома Д.Христов.Но и от него, и за него,няма ред за месемврийската стачка.Все едно, че събитията не са се е състояли.Затова чети, и помни!
Чети, и помни за месемврийската стачка !
Вестник „.Бургаски фар”. Работниците по пресушаване на месемврийското блато на брой 300 души вчера обявиха стачка.Те искат да им се изплатят надницата за месец и половина, 8 часа работен ден, медицинска помощ и др.Стачката се ръководи от независимите професионални съюзи. 15.08.1932
Вестник „Строителен работник”. Въпреки твърде смесения състав на работниците : българи, турци, руснаци, всички са солидарни и с висок ентусиазъм заявяват, че ще се борят до победа. Първият ден имаше десетина души изменници, но и те като видяха, че с постъпката си вършат предателство спрямо собствените си другари и интереси на 15 август не се явиха на работа.Ако господарите продължават да упорстват ще предявим още искания. Да живее борбата на работниците ! 20.08.1932
Вестник „Ехо”. Стачката в Месемврия с 1000 лв стачна помощ от ЦК на НРПС до Единния фронт на работниците.Обявиха поздравително писмо: Работниците по канала са на своя стачен пост.Заедно сплотени около своя стачен комитет, те с ентусиазъм и решителна готовност водят борбата.Първото им искане е за 8-часов работен ден е вече прието.На второто искане обаче, господарят отговори с контраудар. Той не само, че не се съгласи да изплаща редовните заплати, но иска тяхното намаление от 70 на 60 лв.Това господарско настъпление среща непоколебимата воля у стачниците за борба до пълна победа.Те също така от своя страна ще преминат в настъпление.20.08.1932
Вестник „Ехо”.Стачната вълна бушува.Завчера над 300 работници по канала в Месемврия, вчера 100 конопокопачи в Пазарджик, днес 350 текстилни работници и работници в Габрово и в последния момент повече от 1000 бояджийски работници от София встъпили в решителна стачна борба с хищниците си експлоататори – капиталисти. В Месемврия обявената от 300 работници по канала стачна борба продължава при пълна солидарност, голям ентусиазъм и повишена готовност за борба до победа. Стачният комитет , състоящ се от 12 работници организира стачните събрания, които стават редовно и се посещават масово.За по-голямо сцепление на стачните редове образувана е обща кухня. Господарите са вбесени от правилния, стегнат развой на стачката.Употребяват най-мръсни маневри, пускат най-гадните лъжи, само и само да разбият челичените редове но стачната борба.25.08.1932
Забравен паметник, на който случайно попаднах на 4 април 2016 г.Малко ровене из гугъл, и разбрах , че много от плодородните поля са подготвени за такива, чак след пресушаването на блата. И наистина е имало Месемврийско блато. Работниците по пресушаваето му, на това място обявяват стачка против нечовешките условия.
Стачката е успешна на 28 август 1932 г. , а през социализма е издигнат паметника.
Общински съвет на БСП-Несебър:
…Най-открояваща е дейността на партийната организация по време на стачката на работниците по пресушаване на Месемврийското блато през 1932 г. Жестоката експлоатация, мизерните условия на работа и ниско заплащане предизвикват над 300 работници да обявят стачка за по-сносни условия на труд и заплащане. Тя е подпомагана от окръжното партийно и синдикално ръководство, оглавена е от стачен комитет начело с Петър Богоев. Заради оказаната подкрепа на стачниците и борбата за освобождаване на арестуваните, голям брой партийни дейци от Несебър са арестувани.
Стачката продължава 22 дни и поради устойчивостта на стачния комитет, завършва с успех и победа.
Васил Киров – първи секретар на ГК на БКП-Несебър, 1972 г.
… Най открояваща е дейността на партийната организация по време стачката на работниците по пресушаване на Месемврийското блато през 1932 година. Жестоката експлоатация, мизерните условия на работа и ниско заплащане предизвикват над 300 работници да обявят стачка за по сносни условия на труд и заплащане. Тя е организирана и подпомагана от окръжното партийно и синдикално ръководство, оглавявана от стачен комитет начело с Петър Богоев. Голямо събитие с национално значение и подкрепа. Получава финансова подкрепа от синдикалния деец тогава Георги Димитров.
Голям брой партийни дейци от Несебър са арестувани заради подкрепата на стачниците,и борбата за освобождаване на арестуваните.
На постоянно действащите митинги членове на партийната организация говорят за подкрепа на исканията на стачниците. Яна Иванова /Лъскова/ – студентка рецитира „ Червените ескадрони” на Смирненски с вълнуващ успех.
Стачката продължава 22 дни и поради устойчивостта на стачния комитет, подкрепяна от населението в района тя завършва с успех и победа и се явява школа на партията при работата и с трудещите се.
За Месемврийската стачка през 1932 г.
През периода 1923 – 1933 България е обхваната от остра икономическа криза, която е част от световната икономическа криза започнала след Първата световна война в САЩ.
Кризата в България от този период е индустриално – аграрна и финансова. Тя води до увеличаване на безработицата, раздвижва народните маси. Нараства влиянието на Работническата партия. Страната се залива от мощно стачно движение.Неговите вълни достигат и до малкия скалист полуостров Месемврия, приютил през 1931 – 1932 година около 300 работници на работа по пресушаване на месемврийското блато. Сред тях са активните комунисти и функционери на Партията – Атанас Романов и Стефан Николов от София, Петър Богоев от Айтос, Григор Драганов от Бургас, както и месемврийски комунисти, членове на Работническата партия в града.
Наред с трудните условия на работа, работниците живеят при крайно нехигиенични условия, консумират недоброкачествена храна, лишени са от всякаква медицинска помощ. Недоволството сред тях непрекъснато расте.
Възстановената през 1931 г. партийна организация в града със секретар Стефан Стефанов оглавява недоволстващите. Започва се усилена подготовка за всеобща стачка. Избраният стачен комитет на 6 август се оглавява от Петър Богоев. Сред организационния актив са: Атанас Романов, Димитър Шишманидов, Кольо Димитров от Айтос, Недялко Пиперков, Григор Драганов, Неделчо Казаков, Стефан Тодоров, Ангел Матев, Димитър Иванов, Яна Иванова,Стоян Кръстев, Владо Китов, Никола Димитров.
Стачката избухва на 13 август 1932 г. Освен работниците в нея вземат, участие бедните граждани и селяни от околните села. Последните подпомагат стачниците с хранителни продукти, изпращани до специалната „кухня за стачниците“.
Стачката по пресушаване на месемврийското блато се превръща в обект на внимание от централния печат. Вестниците: „Ехо“, „Бургаски фар“, „Строителен работник“, „Единство“ др. дават ежедневна информация за развоя на стачката. Те разкриват причината за избухването ѝ, охарактеризират основанията на работниците, изказват увереност в тяхната победа.
ЦС на НРПС подпомага стачкуващите с парична помощ. Българи, руснаци и турци, обединени в един фронт и здраво сплотени около своя стачен комитет водят успешно борбата. Искания на стачкуващите са:
-8 ча¬сов работен ден
-20 лв. надница за всички
-редовно изплащане
-назначаване лекар на предприятието
-приемане на всички стачници на работа и уволнение на стачкоизменниците
-унищожаване на марките (с които работниците се задължават да пазаруват от лавките на предприемачите)
-уреждаме на осигурителни книжки
-120 лв. надници на работниците – коняри
-плащане на стачните дни.
Двуседмичната борба на стачниците завършва с успех. Капиталистите са принудени да направят отстъпки и удовлетворяват част от исканията им. А опитите на полицията да потуши този протест остават напразни. След арестуването на част от стачния комитет – П. Богоев, Я. Попянчев, С. Щерионов и Н. Пиперков – ОК на БРП напълва техните места. В състава на стачния комитет са включени: Никола Ботушев и Тодор Радичков от Бургас, Яна Иванова от Несебър, Йордан Славов, Кръстьо Шуплев и Сава Даскалов от Поморие.
„Господарите са вбесени от правилния, стегнат развой на стачката. Употребяват най – мръсни маневри, пускат най – гадни лъжи само и само да разбият чиличените редове на стачната борба…“ – съобщава в. „Ехо“.
Месемврийската стачка от август 1932 г. повдига борческия дух на населението от целия район. Тя укрепва позициите на партийната организация в града, обогатява я с нов значителен опит.
След 50 години във в.”Слънчев бряг”
„…Две седмици вече откак работниците по пресушаване на Месемврийското блато водят своята трудна, но славна стачна борба. Въпреки полицейският терор, въпреки господарските нееднократни закани и маневри, стачниците здраво сплотени около своя стачен комитет, са с пораснала готовност за борба за пълна победа. ..”
С тази реплика в. „Ехо“ отразява преди 50 г.стачката на работниците по пресушаваме на Месемврийското блато. Тяхното недоволство е породено от тежките условия на работа, жестоката експлоатация, масовите заболявания. Стачката се организира под ръководството на Окръжния комитет на БРП в Бургас, Околийския комитет на БРП в Поморие и партийната организация в Месемврия. В нея участват около 300 работника с различна национална принадлежност – българи, турци и руснаци, дошли тук със семействата си от всички краища на страната.
Избран е стачен комитет в състав: Петър Богоев, Стоян Кръстев, Владо Китов, Никола Димитров, Григор Драганов. Подготовката започва още в края на месец май, оформят се работническите искания, расте влиянието на НРПС.
Стачката избухва на 13 август 1932 г. Само след няколко дни наделялата работническа солидарност обединява под нейното духовно знаме и останалите по-добре осигурени работници. В съзнанието на всички живи участници е запазен споменът за върховия споменът и стачната борба, настъпил на 28 август.
Всички работници с плакати и знамена се отправят към сборния пункт – квартала. Към тях се присъединява и населението на Месемврия. Вълнуващо слово на митинга произнася Никола Ботушев – член на Окръжния комитет на БКП в Бургас. Олицетворявайки партийната съвест и комунистическа правда, този пламенен радетел пленява сърцата на присъствуващите и донася до тях пламенния зов на партията. Полицията не остава равнодушна и арестува част от стачния комитет и редови участници – Петър Богоев, Яни Попянчев, Стефан Щерионов, Димитър Шишманидов, Неделчо Пиперков.
Израз на създалата се здрава връзка между града и селото бяха хранителните продукти, изпратени от съседните селища Каменар, Баня, Кошарица, Влас и други. Комунистът Георги Иванов от Несебър подарява 6 чувала брашно и други продукти. Организира се обществена стачна кухня, в която се подготвя топла храна за стачниците.
Месемврийската стачка става обект на внимание за централния печат. Отзиви публикуват вестниците „Ехо“, „Строителен работник“, „Бургаски фар“, „Единство“ и други.
Българи, турци и руснаци, обединени в единен фронт и здраво сплотени около своя стачен комитет издигат следните изисквания: 8-часов работен ден, 20 лв надница, за всички, редовно изплащане, назначаване лекар на предприятието, приемане на всички стачници на работа и уволнение на стачкоизменниците, унищожаване на марките (с които работниците се задължават ма пазаруват от лавките на предприемачите), уреждане на осигурителни книжки, 120 лв надници на работниците – коняри плащане на стачните дни. Двуседмичната борба на работниците завършва с успех. Предприемачите са принудени да направят отстъпки и удовлетворяват част от исканията.
Повдигайки борческия дух на населението от Месемврийския район тази стачка бе част от общото недоволство на работниците, изразено по същото време в Айтос, Анхиало, Бургас, Ямбол, Варна, Сливен, София, Пловдив, Хасково и други градове на нашата страна.
Днес паметникът е занемарен.Той е оставен на саморазрушение дотогава, докато не падне и самия камък от него.
