Да си припомним , че настоящата книга „Месемврия на Евксинския понт”, том 1,История от Маргаритис Константинидис е издадена под надзора на Г.А.Мегас в Атина, Гърция през 1945 г. Легализираният превод от гръцки на български език е от Борис Михайлов в Бургас.
Съдържанието включва: предговор от Г.А.Мегас,История на Месемврия,древни времена, Средновековие, годините на турско владичество, годините на българска власт, биография на Кириакос Кумбарис – месемвриец,епископите, архиепископите, митрополиите на Месемврия, други свещени манастири край Месемврия, сиджили от манастира „Свети Никола Емонски”, изкуствто на византийските паметници на Месемврия,описание на паметниците, живопис и бележки.
Да уточним, че останалите глави: древни епиграфи на Месемврия (63-66), епиграфи от християнската епоха (69-70), антични монети от Месемврия (71-73), описани от Маркелос Мицос – директор на Епиграфската колекция на Атинския археологически музей и Ирини Варуха Христодулопулу – директор на Монетния музей не са включени, а ще бъдат представени допълнително.
В края е включен професорът по християнска и византийска археология в Атинския университет и академик Георгиос Сотириу, съгласил се да сътрудничи, обогатявайки труда на Константинидис със собствено проучване за византийските паметници на Месемврия.По този начин се определят от научна гледна точка, стойността и мястото на тези паметници в цялото византийско изкуство.
Публикуваното от Г.А.Мегас е 30 години по-късно, написано саморъчно от Маргаритис Константинидис. Мегас пише, че при написването на историята на своето отечество Константинидис подхожда съвестно и с обич, така че нито една информация не е оставена без доказателства и всичките му твърдения са исторически освидетелствани.Изложението на нещата са просто цитирани, без да се търси вътрешна последователност и свързаност.
От друга страна разказът винаги е ясен и открит, показващ ни крайната привързаност на писателя към историческата истина.По-надолу в предговора Мегас пише, че това, което е добавял от себе си в текста и забележките, или за да допълни, или за да поправи написаното от автора, го е сложил в скоби.
От няколко броя започна публикуването с подлистника на вестника от книгата Месемврийската история и тя откъдето и да я прочетеш, книгата е явно гръкоманска и антибългарска.Започнаха да се получават и отзиви. Реакциите й са от четивото,че българите в Несебър са „.. само безотговорни и полуграмотни лица”.
И това обаче не е истинската месемврийска история, както твърди Мегас, а преиначена. Прочетете „Месемврия на Евксинския понт” и ще установите, че месемврийската история е времето на миналото. И възниква въпросът, кой ни гарантира, че месемврийският исторически разказ е верен? Трябва да има някакъв свидетел, който да послужи като контролна инстанция, че е било така, а не иначе.
Кой ще контролира историята? Все пак многообразието на историческите времена, не би трябвало да пречи да продължава записването, дописването и пренаписването на месемврийската и несебърската история.
