На 26 юли 1983 г. след продължително боледуване почива видната несебърска общественичка, дългогодишната комунистка, активният борец против фашизма и капитализма Стефана Йорданова Иванова. Прекъсва се живата нишка, която свързваше не едно несебърско поколение със славната героика на близкото минало. Престана да тупти едно безпределно предано на партията и народа сърце.
Стефана Йорданова Иванова е родена на 12 ноември 1895 година в Карнобат, в прогресивно работническо семейство.Отрано се сблъсква с острите противоречия на експлоататорското общество, запознава се с мъките на пролетариата в борбата за хляб и справедливост.
От сблъсъка си със социалното неравенство и капиталистическия гнет формира своя мироглед. Особено голяма роля във формирането ѝ като личност с ясна жизнена позиция изиграва съвместния и живот с убедения и активен комунист Георги Иванов. Стефана Иванова не само приема идеите на съпруга си, но и му е предан помощник и верен другар.
Приета за член на БКП от 1919 г. Стефана Иванова свързва живота си завинаги с борбите и устремите на партията. Като член на Несебърската партийна организация живее пълнокръвно с приливите и отливите в дейността на организацията.
Естествено, комунистическата дейност на несебърското семейство не остава незабелязана от властта. През кървавата за народа ни 1925 година сред арестуваните от фашисткото правителство са и Стефана и Георги Иванови.
Но полицейските репресии не прекършват комунистическите им убеждения. Напротив. През 1931 г. Иванова е избрана за делегат на провеждащата се нелегално в Бургас конференция на Международната организация за подпомагане на революционерите. В дома ѝ в Несебър са на сигурно място укриващите се видни български комунисти, готвещи се за емиграция в СССР, сред които е и Костя Лагадинов.
По пътя на родителите си поема и Яна – пламенната ремсистка и комунистка, а по-късно легендарната народна героиня от партизанския отряд „Народен юмрук“.
Особено трудни за Стефана Иванова са годините на усилената антифашистка борба 1941 – 1944 г.. За комунистическата си дейност е интерниран съпругът ѝ. В партизанската борба с монархофашистката власт загиват зет ѝ Николай Лъсков и Яна. Останала единствена за малката Аелита, Стефана Иванова се грижи за детето в трудните дни.
Въпреки свидните жертви, Иванова с възторг посреща народната победа и с ентусиазъм се включва в установяването и строителството на новото социалистическо общество. Като член на Околийския, а по-късно на Градския и Общинския комитет на БКП тя отдава всичките си сили и плама разцвета на новия, социалистически Несебър.
А годините са трудни и тежки, предстои национализация и коопериране. Трябва да се воюва за доверието на хората, да се убеждават в правилността на новата политика.
Навсякъде, където народната власт ѝ гласува доверие, Иванова остава незаличими спомени за своята работа. И като председател на Общинския народен съвет от 1949 до 1952 г., и като председател на РПК „Наркооп“ и женсъвета.
Всички, които са работили с нея си спомнят за комунистическата ѝ принципност и убеденост.За активната си борба против фашизма и капитализма и установяването на
