Хора като Димитър Янков са висока топка /04.04.1952 – 09.05.2007/

         Като че ли не само вчера бяха, а като че ли и днес са, като че ли и утре ще бъдат…

         Хора като Димитър Янков са висока топка /04.04.1952 – 09.05.2007/

         За такива личности след време се произнася и Историята

         Тези, които си припомнят за покойника Димитър Янков, обичайното за него в латинската максима се казва: “De mortibus aut, bene aut nihil”, но специално в конкретния случай по ще приляга друга максима: “De mortibus-veritas”.В българския превод първата сентенция е популярна като: “За умрелите или добро, или нищо”, а втората, не по-малка популярна, гласи: “За умрелите – истината”.

         Ето каква е истината за хората, които познаваха отблизо Янков: Магдалена Мандулева – екскмет на Община Несебър: “Човекът,който ми гласува доверие”, Малина Стратиева-ексизпълнителен директор на “Слънчев бряг”АД: “Той беше човек на действието”, Красимир Косев-експредседател на Общинския съвет-Несебър: “Не за популизъм и медиен блясък този човек се отказа от заплатата си и я даряваше на бедни и нуждаещи се”, Яни Николов-ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”: “Не изпускаше нищо от полезрението си”, богословът Ангел Ангелов: “Правеше го от добро сърце”, Благой Василев-вицепрезидент на Генералната централа на браншовите синдикати в България: “Той бе и ще остане един от върховете на българския туризъм”, Николай Каръков-дългогодишен зам.генерален директор на ДФ “Слънчев бряг”, ексдиректор на вс „Елените”АД: “За него нямаше слаб сезон и лоши заведения”, Ангелина Коруджиева-експредседател на Окръжния съд-Бургас: “Беше толкова витален-усмивка и сърце”, Янаки Стоянов-екскмет на Община Несебър и експредседател на Общинския съвет: “Ние всички сме му длъжници”, Иван Витанов-ексобластен управител на Бургаска област: “Личност,която се стремеше да обединява”, Андрей Сариев-екскмет на Община Несебър: “Спасяваше положението в критични ситуации”, Николай Димитров-дългогодишен общински съветник, кмет на Община Несебър: “Като пръв между равни”, философът Пеньо Костадинов: “Умееше да изслушва чуждите болки и страдания и да ги лекува, доколкото му позволяха силите”, Елена Иванова-председател на Съюза на собствениците – Слънчев бряг: “Туризмът загуби един истински професионалист и голям човек”.

         И ако някой реши, че разказаното за пълноценно изживения живот на Янков е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, мога да възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко, защото в моето светоусещане физическата смърт е относителна като физическия живот.

         Печалният ми и витален спомен възражда редовните ни и нередовни срещи и разговори (като живот и смърт за Янков), които като че ли не само вчера бяха, а като че ли и днес са, като че ли и утре ще бъдат.

         Но споменът за тях е толкова жив и неутолим, толкова експресивен, толкова насъщен и същ, че прави това „като че ли” ненужно и дори обидно. През последните 15-тини години от кончината на Янков започнах да живея с него, а ето че без време ще ми се наложи да отвиквам. Свикването беше леко, тежко е отвикването. Това се отнася и за другите написали за Янков.

         А истината за хората от Несебър е една, те не случайно го наричаха чичо Митко. В едно от най-смисловите обобщения за значението на Янков за цялостното развитие на Община Несебър и българския туризъм въобще, писателят Владо Даверов каза афористично: «Хора като Димитър Янков са висока топка».

         Това е Истината за Димитър Янков. За личността й след време се произнася и Историята.

         „Таймс”: „Европейската комисия не наложи клаузи, за да не се предизвика политическа нестабилност! Предпазна клауза за правосъдие е безсмислена, предвид „незначителната роля, която съдът играе в българското общество“. Колко убийства трябва да станат в България за критичен доклад?

         Убийството на Димитър Янков /04.04.1952 – 09.05.2007/ е политическо

         Мълчанието за корупцията и убийствата в България не помага на никого.Така е озаглавена редакционната статия на „Таймс”, публикувана в отговор на доклада на Европейската комисия /ЕК/ за напредъка на България и Румъния.

         „Таймс“ цитира частите от доклада на ЕК, отнасящи се до поръчковите убийства у нас и припомня за още подобни случаи, сред които убийството на Димитър Янков – председател на Общинския съвет в Несебър и хотелиерски предприемач в Слънчев бряг – „популярно сред британските туристи и инвеститори място“, подчертава вестник „Таймс“.

         Тарторите на мафията остават недосегаеми, а тези, които са в състояние да ги тикнат зад решетките, са изложени на най-голям риск. Сред жертвите са трима президенти на футболен клуб „Локомотив” – Пловдив – пише вестникът и припомня случаите с Александър Тасев, Георги Илиев и Николай Попов.

         Говорейки за европейските реакции по темата за неовладяната българска престъпност, „Таймс“ посочва, че някои евродепутати смятат, че България и Румъния са приети преждевременно в ЕС – „преди да са сложили собствените си къщи в ред“. Като пример се посочва съпредседателят на Групата на Зелените Даниел Кон-Бендит.

         Вестник „Таймс“ пише, че възможността за последваща политическа нестабилност е принудила Комисията да се въздържи от налагане на предпазни клаузи за България и за Румъния. Изданието пише още: „Проблемът на ЕК е че в София и Букурещ истински големите корупционни скандали са свързани с партийни политически дрязги, които могат да заплашат стабилността на правителствата.“ В отделен коментар по темата „Таймс“ пише: „Мълчанието относно корупцията и убийствата не помага на никого“. Колко убийства на български политици трябват, че ЕК да напише истински критичен доклад?

         Вчерашната „констатация за напредъка“ на България и Румъния – която разкрива колко малко прогрес е осъществен по корупцията и престъпността – е забележителен с умишлената мекота на ЕК – пише изданието. „Таймс“ коментира изказванията на еврокомисар Франко Фратини на 28.06.2007 като учудващи предвид многото престъпления в двете страни – най-вече в България.

         Според коментатора ЕК не може да направи кой знае какво, предвид факта, че България и Румъния вече са приети в ЕС. Заплахата от ограничаване на европейско финансиране единствено би забавила реформите, а непризнаването на съдебните решения на български съдилища в ЕС е „беззъба“ мярка, предвид „незначителната роля, която българският съд играе в България“.

         Янков предпочете да остане и да не се отклонява от следваната политика, и заплати с живота си /04.04.1952 – 09.05.2007/

         Имаше ли Димитър Янков политически врагове?

         Като всеки човек на тази позиция – председател на Общинския съвет, със сигурност е имал. Но в случая по-скоро може да се говори за съперничество в икономическата, а оттам и в политическата сфера, където действаше Янков. След неговия икономически възход в годините на Прехода,той натрупа и политически опит от престоя си в Общинския съвет, като председател на финансова-бюджетната комисия на местния парламент, и като негов председател. В тази среда той нямаше как да не среща някакво съперничество, изразяващо се в опозиционни действия, както в местния парламент,така и извън него.Но тези действия, доколкото се проявяваха, не застрашаваха нито поста му, нито политиката,
която следваше.
Та хората, които се опитваха да му съперничат набраха смелост и му поискаха оставката на 2 ноември 2006 г. Искането им беше подписано от трима съветници, но така и не събраха необходимия кворум за влизане в дневния ред на насроченото заседание, и те се провалиха. По-късно на 10 март 2007 г., хора от техния кръг гласуваха срещу кметската кандидатура на Магдалена Мандулева, издигнат от Янков. Обжалваха решението за избора, но съдът го потвърди, и протестиращите отново се провалиха.Опитаха се да саботират приемането на бюджета за 2007 г., и последва поредния им провал.

         След всичко това се видя, че Янков е своеобразен фактор, който не може да бъде преодолян, нито икономически, нито политически. Нямаше как и да бъде подкупен, а и заобиколен.

         Така че причините и мотивите за неговото физическо елиминиране са по-скоро политико-икономически, отколкото всякакви други.Макар че, в този случай не трябва да се изключват и мотиви от личностен характер.

         С течение на времето, 15 години след смъртта му, с още по-голяма категоричност може да се твърди, че мотивите и причините за убийството му са преди всичко политически. Тъй като бизнесът му създаден със съдружници, и продължен от наследниците му /въпреки всичко/, продължават да просперира.

         В случващото се в публичното пространство в края на 2006 г. и началото на 2007 г. имаше явни знаци, че определени среди в Несебър /и извън него/, са започнали да се обединяват за противопоставяне на политиката на общинските интереси на Димитър Янков. В подобна ситуация, човек в позицията на Янков, би отстъпил назад или встрани, или направо би напуснал.

         Янков предпочете да остане и да не се отклонява от следваната политика, и заплати с живота си.