За да презентираш книгата „ Избирам теб, живот” * не ти е социологически, а поетически мониторинг.Статистиката от сигналните думи на раздела „Поезия” започва с думата „Живот/ът/”. В нея са включени: „Живот”,” Красота”, „Сериал”, „Маги”, „Риторик”,” Равновесие”, „Време”, „Някога”, „Доброто оставя следи”, „ Добър ден” , „Лека нощ”, „Животът ни е пълен…” , „Да бъдем хора” , „Родих се”, „Спешно търся” ,„Преоткриване”.
С думата „Вселена/та/” са: „Писмо в съня”, „Ухание на мускус”, „Презареждане”, „Объркан свят”, „Доброто остава следи”, „Преоткриване”.
С думата „Планета/та/” са от : „Научете ме”, „Равновесие”, „ Морето”, „Дъжд”, „Родих се”.
С думата „Свет/ът/” са от : „Дъга”, „Съботен ден”, „Объркан свят”, „Стоп”, „Париж”, „Добре съм”, „Дъжд”, „Добър ден”, „Малките неща”, „Морето – мой приятел”.
С думата „Море/то/” са от: „Хей море”, „Морето”, „Някога”, „Лека нощ” , „Лято”, „Морето – мой приятел” , „Родих се”, „Краят на лятото”.
С думата „Красота/та/” са от: „Красота”, „Слънчева душа”, „Нестинарки”, „ Нещо за себе си”, „Маги”, „Объркан свят”, „ Небесен юбилей”, „Добре съм”, „Доброто оставя следи”, „Добър ден”, „Малките неща”, „На Милена П.”, „Пъстроцветен чадър”, „Довиждане”, „Моят път”.
С думата „Любов/та” са от: „Ухание на мускус”, „Объркан свят”, „Научете ме”, „Песен с история”, „Олеяяя”,„Преоткриване”, „Есенни багри”, „Довиждане”.
С думата „Тъга/та/” са: „Живот”, „Година”, „Научете ме”, „Риторика”,„Мое детство” , „Песен с история” , „Някога”, „Отново в съня ми”.
С думата „Щастие/то/” са: „Риторика”, „Някога”, „Щастие”, „На Милена П.”, „Спешно търся” .
С думата „Сезони/те/” са: „Добър съм”, „Релакс”, „Краят на лятото”, „Есенни багри”, „Довиждане, октомври…”
С думата „Природа/та/” са: „Зеленооко момче”, „Ако можеш…”,”Път”, „Дъжд”, „Пъстроцветен чадър”, „Родих се”.
С думата „Събота /неделя” са: „Съботен ден”, „Презареждане”, „ Релакс”.
С думата „Сън/ят/” са: „Писмо в съня”,, „Релакс”, „Отново в съня ми”.
Статистически в съдържанието на книгата „Избирам теб, живот” такъв текст няма.Впоследствие видоизмених заглавието „Животът ни е от чаканите животи”.
Изчетеш ли поетичните текстове и, ако ги подредиш, ще попаднеш на сменящата се перспектива: от конкретност към безкрайност, от предметното към неизмеримостта, от точността към художествената условност.
Конкретното и предметното води до смяна на с космическите перспективи на зрението, едно особено равновесие от овладяно движение, от спокойствие, въпреки чувството за жизнено изобилие, и слънце и за слънчево насищане към небосвода.
Перспективите на точност и неточност се съчетава в дълбочината на неописуемия поетически образ. Но без да познава поетическия мониторинг как е успяла Милена да обрисува цялостната поетика?
За Милена се знае, че е учителка, председател на Общинския съвет на БСП, заместник – председател на Общинския съвет – Айтос.За книгата й е написана за периода от м.април – м.ноември 2021 г.
Може ли една обикновена жена да напише всичко това? Обикновена – не, но необикновената Милена – да! И как може всичко това да се случи ?
Това може да се случи само чрез трансцендетното. Оттук и това нещо, което надхвърля нещо, което надвишава косвеното му значение или конкретния му обхват: трансцендентността на интимно събитие от живота на авторката. В този смисъл, трансцендентността се отнася до резултата, последицата или важността на нещо.
С други думи, трансценденцията има значение на Бога, божественото, което е изцяло извън света, която концепция контрастира с идеята, че Бог е манифестиран в света. Бог е бил чут, а Милена заявява в „Объркан свят”:
„Чуй, Господи, от небесата
– милосърдна десница простри.
Нека пак да са топли сърцата,
красота във света да искри!”
Милена не е божествена, но е говорила като лице в лице с Бога. Разговаряйки по този начин, Милена придобива привилегията за феноменална, т.е.: необикновена. С други думи, изключителна, извънредна, забележителна, удивителна, невъобразима и невъзможна. За всичко това Милена е написала в стихове за : живота, Вселената, Планетата, Светът, морето, красотата, любовта, тъгата, щастието, сезоните, природата, уикинда, съня.
Може да прочетете от „Красота” :
За Живота е най-повтарящата се сигнална дума в книгата, можем да я продължим с живот оттатък живота, но можем и да я прекъснем, макар че е неизчерпаема.
Образите на тази поезия изразява не неизменност, а процес, безкрайно възникване на нещата, отричане на неизменното, ново сътворяване и възраждане.
В този смисъл фрагментарността, дисперсията променлива показва по отношение на нейното очакване като структура на тези стихове, почиващи преди всичко на: принципа на отричането на неподвижността, резултати на местене,припламване на погледа на творческата авторка, на скритото движение на явленията.
Публикуваното резюме е сравнително кратко, а това, което би трябвало да кажем за Милена е, че тя е самобитно индивидуално съчетание от поезия и проза. Нещо, което трябва да продължи.
В раздела „Проза” естествено няма как да има поетически мониторинг. А аз му избрах заглавието: „Думи, зреещи в тишината…”
Текстовете в нея са включени:” Прозорец”, „Момиче с шапка”, „Ключ за душа”, „Стъпки в пясъка”, „Да бъда…”, „Дъждовните ангели”, „Спомени”, „Живот в кутия”, „Сълзи от дъжд”, „Понякога просто…”, „Има време”, „Неизпратено писмо”, „Без избор”, „Цветни размисли”, ”Какво е щастие ?”,„С душа на есен”, „Мигове”. Прочетете: Мигове
Има моменти на спокойствие, които се случват. Струва ти се рядко, но все пак ги има. И те срещат. Дали ти тях или те теб- няма значение. Факт е, че се споделяте взаимно. Тогава се чувстваш безтегловен, толкова ти е леко, че не знаеш сън ли е или пък истина. И не мислиш за нищо. Живееш само за тук и сега. Мечтаеш само да ти е хубаво и тези моменти да не свършват. Но все пак се сещаш, че животът нямаше да е пъстър, ако живеехме само в спокойствие. Или може би нямаше да ги ценим толкова, ако бяха ежедневие?!
Затова им се наслаждаваме толкова истински, когато станат част от живота ни. Замисляме ли се всъщност, че тези мигове са Щастието. Да! То е открехнало тъмната завеса и бързо- бързо се е вмъкнало в живота ни. За да ни напомни, че съществува, защото може би сме го забравили, улисани в сивите бързоделници.
И изведнъж ни става леко и спокойно, смеем се повече, заживяваме в приказка, виждаме повече слънце и вярваме, че доброто ще промени света. Защото Щастието е в живота ни, или самите сме станали щастливи?
Пожелавам ви щастливи мигове! Няма значение къде и с кого. Как ще ги познаете ли? Отпуснете се… Ако се усетите леки, усмихвате се без повод, виждате слънце в мрачното небе… Не, не сте пили повече. Просто сте щастливи! Ако човек се зачете в цялата проза, ще установи, че тя се вплита от поезията, т.е. преплитат се. А максимата е пак същата, Милена е самобитно индивидуално съчетание от поезия и проза.
И най-накрая, една хипербола за нобелиста Ярослав Сайферт /1901-1986/.За него смятат, че той е най-чешкия поет на ХХ век.Издал е събраната си книга с поезия и проза под заглавието „Цялата красота на този свят”. Достатъчно е да сравните написаните две книги между Сайферт и Милена и, ще попаднете и на паралели и допирни точки между двамата.
Ще стане ли някога обаче Милена нобелист? Отговорът е – не. Но всеки да си дава сметка, че Милена е необикновена жена.
* „Избирам теб, живот”. Милена Куртова – Радева,автор.Максим Момчилов, редактор, Емил Милчев, фотограф, Катя Петкова, графичен дизайн и оформление.Издателства „МараМ”-Несебър, „Информапринт”- Бургас, 2022
