70 годишнината на Димитър Янков вместо епитафия

         Много е трудно да пишеш в минало време за някого, който е незабравим. Голяма заблуда стои зад мисълта, че времето лекувало болката…

         Защото от рождението на Димитър  Янков минават 70 години, а мъката по загубата му не отшумява.

         Затова моята епитафия е „Вместо”

4 април 2022 г                                                           Максим МОМЧИЛОВ

Епитафия

            Ти остави след себе си диря,

която Времето не ще заличи.

Ти бе пример за мъдрост и сила,

за  човечност, за дух несломим.

Ти докрай се раздаде  за всички

като баща, брат, приятел, любим.

Няма  те, но живееш в сърцата ни.

Ти си Вечността  от  нас.

                   70 годишнината на Димитър Янков /04.04.1952 – 04.04.2022/                                                              Като че ли не само вчера бяха, а като че ли и днес са, като че ли и утре ще бъдат

         Хора като Димитър Янков са висока топка

За такива личности след време се произнася и Историята

         Тези, които си припомнят за покойника Димитър Янков, обичайното за него в латинската  максима се казва: “De mortibus aut, bene aut nihil”, но специално в конкретния случай по ще приляга друга максима: “De mortibus-veritas”.В българския превод първата сентенция е популярна като: “За умрелите или добро, или нищо”, а втората, не по-малка популярна, гласи: “За умрелите – истината”.

Ето каква е истината за хората, които познаваха отблизо Янков:
Магдалена Мандулева – екскмет на Община Несебър: “Човекът,който ми гласува доверие”, Малина Стратиева-ексизпълнителен директор на “Слънчев бряг”АД: “Той беше човек на действието”, Красимир Косев-експредседател на Общинския съвет-Несебър: “Не за популизъм и медиен блясък този човек се отказа от заплатата си и я даряваше на бедни и нуждаещи се”, Яни Николов-ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”: “Не изпускаше нищо от полезрението си”,  богословът Ангел Ангелов: “Правеше го от добро сърце”, Благой Василев-вицепрезидент на Генералната централа на браншовите синдикати в България: “Той бе и ще остане един от върховете на българския туризъм”, Николай Каръков-дългогодишен зам.генерален директор на ДФ “Слънчев бряг”, ексдиректор на вс „Елените”АД: “За него нямаше слаб сезон и лоши заведения”, Ангелина Коруджиева-експредседател на Окръжния съд-Бургас: “Беше толкова витален-усмивка и сърце”,  Янаки Стоянов-екскмет на Община Несебър и експредседател на Общинския съвет: “Ние всички сме му длъжници”, Иван Витанов-ексобластен управител на Бургаска област: “Личност,която се стремеше да обединява”, Андрей Сариев-екскмет на Община Несебър: “Спасяваше положението в критични ситуации”, Николай Димитров-дългогодишен общински съветник, кмет на Община Несебър: “Като пръв между равни”,  философът Пеньо Костадинов: “Умееше да  изслушва  чуждите  болки и страдания и да ги лекува, доколкото му позволяха силите”, Елена Иванова-председател на Съюза на собствениците-Слънчев бряг: “Туризмът загуби един истински професионалист и голям човек”.

         И ако някой реши, че разказаното за пълноценно изживения  живот на Янков е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, мога да възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко, защото в моето светоусещане  физическата смърт е относителна като физическия живот.

         Печалният ми и витален спомен възражда редовните ни и нередовни  срещи и разговори (като живот и смърт за Янков), които като че ли не само вчера бяха, а като че ли и днес са, като че ли и утре ще бъдат. Но споменът за тях е толкова жив и неутолим, толкова експресивен, толкова насъщен и същ, че прави това „като че ли” ненужно и дори обидно. През последните 15-тини години от кончината на Янков започнах  да живея с него, а ето че без време ще ми се наложи да отвиквам. Свикването беше леко – тежко е отвикването. Това се отнася и за другите написали за Янков.

         А истината за хората от Несебър е една, те не случайно го наричаха чичо Митко. В едно от най-смисловите обобщения за значението на Янков за цялостното развитие на Община Несебър и българския туризъм въобще, писателят Владо Даверов каза афористично: «Хора като Димитър Янков са висока топка».

         Това е Истината за Димитър Янков. За личността й след време се произнася  и Историята.