За Месемврия и Анхиало Освободителят е един и същи
Датата, която историята за Освобождението на Несебър /Месемврия/ от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождаването става без нито един изстрел след като майор Михаил Лазарович Колонтаевски, по заповед на полковник Лермонтов, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес¬кад¬рон на 13 ¬Дра¬гун¬ски на Во¬ен¬ния ор¬ден полк, завзема града по същия начин, както и ден преди това в Поморие /Анхиало/.
Информацията за събитието се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Централното управление на архивите -София.
За 244 паметници от Руско-турската война за Несебър такъв не е издигнат, за Колонтаевски – също.Подполковникът от 37-я Драгунски на Военния орден полк Михаил Лазаревич Колонтаевски е роден през 1833 г., Воронежка губерния.
Произхожда от войнишко семейство.Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя.
При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България. Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече
нямало официални представители на турския султан.
Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.
Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус установил колко е наложително да бъдат превзети селищата по черноморското крайбрежие.
С решение от 22.01.1878 генерал-лейтенанат Едуард .К. Делингсхаузен заповядал да бъде сформиран специален летящ /летучий/ отряд под командването на полк. Лермонтов.
Съставът на отряда бил от 7 пехотни роти, два ескадрона кавалерия и две конни оръдия.Задачата му била да превземе Айтос, Бургас, Анхиало и Месемврия, да установи и по-трайни връзки с войските на ген. Цимерман в Североизточна България и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници.
На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.
На 6 февруари по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че:
«Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия* /в действителност – френския)». Към 3 /15 ч./ часа цялото население вече се е събрало в края на града където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3 ескадрон на ХIII Драгунски полк. В своето донесение полковникът пише: «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен».
Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите:
«С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!»
Същата вечер /6 февруари/ под звуците на църковните камбани пред храма „Св.Хач”са посрещнати и останалите 2 000 руски войни от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк. Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена, а на 7 февруари бил изпратен подразделение от полуескадрон за освобождаване за Поморие и Несебър.
В доклада на руското командване Лермонтов отбелязва: „В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало, който на 27 януари да бъде в Месемврия, а на 28 януари да се върне в Бургас”/СбМРТВ-75/1911: 50,101,162/. Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полк. Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. По време на турското робство християнските църковни градежи в Несебър се превръщат в руини както се виждат графики от 1872 г. от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, изобразяващ града с единствената джамия, която просъществува до 60-те г. на ХХ век.
Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибозуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари под командването на майор Колонтаевски,М.Л. освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър *.
В архивите от онова време наличието на документи за пристигането в освободителите на Несебър е с две дати- от донесение и тетрадка *. От донесението на полк.Лермонтов се научават важни подробности за ситуацията, в която се намира околността: „На 31.01.1878 офицери от генералния щаб при Бургаския отряд капитан Гущин доложил, че по слухове и по сведения на комисия на Анхиало, турци и черкези готвят нападение из за Хаджи – Дере, за да разгромят Анхиало и Месемврия”.
В отговор полк Лермонтов заповядва на 8 линейна рота на Устюженския пехотен полк и взвод драгунски от 13 драгунски на Военен орден да се отправят на следващия ден от Бургас.На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/СбМРТВ-77, 1911:82/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин- като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указан да се отправя там.
При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разреда, който се връща от с.Акалирия /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовно войници/ нападали населението, грабежи и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.
На следващия ден- за да разузнае къде е тази банда, подп.Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария.Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/.Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.
На основание на донесение подп. Веригин настъпва с полурота от Устюженския полк с началник ротен командир поручик Кузмински и взвод на 4 ескадрон драгуни.По това време /около 3 ч.през нощта/ капитан Сикорски получава сведение, че силна банда от около 100 черкези се появява около Месембрия и решава да се обходят околностите. Друг патрул от 14 човека, които чакат своите от Даутли, са обкружени от черкези, но успяват да се промъкнат към тръгващата вече от Анхиало колона.
В схватката патрулът залавя един пленник, заколва още 6, но и сам дава жертви- двама убити и един леко ранен. ”Когато нашата колона тръгва към Даутли, завзето от турците, готова да започне бой, турците извадили бял флаг и влезли в преговори.Оказало се, че това са пристигнали турски пълномощници: капитан Гасен Гартен и поручек Ахмед Али за прокарване на демаркационна линия, която те погрешно смятали за преминаваща през Айтос към Бургас”.
Загиналите драгуни са пренесени в Анхиалската църква и на следващия ден се погребани./Сб.МРТВ-77, 1911:82, 75: 257/.
Известно е обаче, че с пристигането на гарнизона на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града.
Недалеч от Несебър обаче продължавали да безчинстват башибозушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците – грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.
И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката. За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало отличили се главорези в потушаването Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.
В тази обстановка, за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полк. Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър. В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки. Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни.
По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюженски пехотен полк.,за което пише донесение майор Косирдзе.
На 19 февруари /3 март/ 1878 до Цариград в с.Сан Стефано е подписан Преминалния мирен договор, като този акт бележи края на Руско-турската война.
На 25 март 1878 е получена заповед от дивизионния командир в Сливен, с която се нарежда на 93 Иркутски полк да се отправи към Бургас.Там той смяна намиращия се дотогава 104 Устюжунски пехотен полк / някои от неговите роти се намират на гарнизон в Анхиало и Месемврия/, тъй като той следва да се отправи към Одрин /Сб.МРТВ-75, 1911: 103, 257-259/.
Въпреки мирния договор нападенията срещу мирното население от страна на башибозуците и черкези не приключват.
При първото преброяване по време на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души, а през 1880 г. то възлиза на 1739 души в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци, констататират български и руски изследователи.
И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали от местната гръцка община, въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал.
След Органическия устав, подписан на 14 април 1878 в Цариград – основният закон на Източна Румелия, областта се управлява от Временно руско управление.Според направеното административно разпределение на областта, е създаден Анхиалско-Месемврийски окръг в рамките на Сливенска губерния.Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.
От 34 години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник – 3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.
Честването на тази дата се случи, макар и само веднъж – през 2011 г.Вярно, това стана само с една сбирка в Археологичесия музей, на която пред присъстващите бе изнесен „доклад”, чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата.Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър.
А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града. Но не би.
Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се спомени и 144 г. след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна.Неговото особено значение обаче е насочено не толкова и не само за миналото, а към настоящето и бъдещето.
Освободителят на Несебър Подполковник от 37-я Драгунски на Военния орден полк Колонтаевски, Михаил Лазаревич е роден през 1833 г., Воронежка губерния. *
Произхожда от войнишко семейство.Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя. При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.
Колонтаевски, Михаил Лазарович е роден през 1833 г.На 19/07/1852 е редник във Финландски 37 Драгунски на Военния орден полк, 24/01/1854 става писар.От 19 април 1854 г. до 19 март 1956 г. участва в Кримската война против съюзническите войски на Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
На 01/04/1857 е унтер-офице, 02/11/1864 е зачислен в 14 Хусарски Митавски полк, 24/12/1864 е корнет, 28/07/1865 г. – и.д. старши адютант на 2-ро отделение в 7 (13 сега) кавалерийска дивизия.
На 12/03/1866 е поручик, а 21/02/1867 е удостоен с орден Св.Станислав 3 степен.
На 31/12/1867 е старши адютант на 7 (13 сега) кавалерийска дивизия,07/03/1869 е назначен за Щабс-ротмистър.На 19/3/1870 е удостоен с ордена Св.Анна 3 степен.
На 17/03/1871 е ротмистър в кавалерията,19/10/1873 г – капитан в 13 (сега 37) Драгунски полк.От 01/06/1874 г. до 30/8/1874 г е командир на 2-ри кавалерийски ескадрон,11/09/1874 – член на полковия съд и на 18/09/1874 е утвърден като такъв,04/10/1874 – командир на 2-ри ескадрон, а на 08/01/1875 г. е утвърден като такъв.
От 21/08/1875 до 31/8/1875 е в състава на офицерите от Генералния щаб на Виленския военен окръг, 30/12/1875 е назначен за председател на полковия съд, а на 20/03/1876 е назначен за майор.
Удостоен е на 31/03/1878 с орден Св.Станислав 2 степен с мечове и 3 степени за участие в битка с турците на 10/08/1877, 25/11/1878 – орден Св.Владимир 4 степен с мечове и за мъжество и храброст в битката на 22/11/1877 до гр.Елена, 28/01/1879 – орден Св.Анна 2 степен с мечове и 3 степени за мъжество и храброст в Руско-турската война 1877-1878.
От 04/02/1879 до 05/04/1879 г. е комадирован в Томашевск, Люблин за да превози полковото имущество до гр.Рязан, оставено в навечерито на Руско-турската война.На 09/04/1879 – назначен за и.д. завеждащ стопанската част на полка, а на 29/05/1879 е утвърден за завеждащ стопанската част на полка.
На 22/05/1879 е удостоен с орден на Златната корона- 2 степен с мечове с черно-бяла лента от краля на Прусия и първи Император на Германия Вилхелм I, а от 02/04/1881е подполковник.
От 03/10/1881 до 17/03/1882 временно ръководи военния съд на 13 дивизия.От 27 декември 1881 г до 10 януари 1882 г. временно изпълнява длъжността командир на полк.От 26/09/1882 – поради заболяване е освободен от военна служба.През 1884 г. го приемат в болница. Първоначално е имало намерение да го предоставят на грижите на майка му и брат му, но се взема решение да бъде оставен в болницата, където превеждат и пенсията му от Държавната хазна и от Емерителната каса -допълнитела пенсия/.
Движението на Михаил Лазаревич по време на Руско-турската война
В навечерието на войната майор Колантаевский тръгва от постоянното си местонахождение в гр. Томашевск, Люблинска губерния, по това време част от Русия. Намира се в Югоизточна Полша. Влиза в Румъния на 4 юни 1877 и през градовете Бърлад, Текуч, Фокшани, Ръмнику Сърат, Плоещ, Букурещ, Александрия достига Зимнич и преминава с часта си река Дунав край Свищов.
В нощта на 14 срещу 15 юни 1877 14-а пехотна дивизия на ген. Михаил Драгомиров е сред първите, които форсират Дунав и стъпват на българска земя. Това фактически е началото на бойните действия в Руско-турската освободителна война.
От 29 юни се придвижва към Търново, на 4 юли е в града, а на 5 юли влиза с часта си в манастира Св.Николай в гр.Елена и с.Беброво. На 6 юли има стълкновение с турска войска край Беброво и Ахметлии и на 8 юли започват разузнаване към Твърдица.
На 7 август има сражения между Стара река ибое Беброво. На 10 август продължава разузнаването в Бебровския каньон, а на 23 август отблъскват турско нападение край Марино близо до Елена.
Боевете край Елена продължават и на 22 ноември под командването на генерал-майора Домбровски; а след него генерал-адютант Княз Пьотр Дмитриевич Святополк-Мирский.
На 3 и 4 декември участва в изстласкването на неприятеля от Елена от 13 кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Фон Раден и окончателно освобождаване на Беброво и Ахметли.
Между 5 и 19 декември е в състава на аванпостовете в района на Твърдица, Стара река и Махмуд бунар. На 21.01.1878 по заповед на генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен е сформирания летящ отряд за полк. Александър Лермонтов.След Карнобат, Айтос и Бургас полк. Лермонтов е изпратен за Освобождението на Колонтаевски в Анхиало и Месемврия – на 7 и 8 февруари, след което се завръща на 9 февруари.
От същата дата до 28 май е в Бургас, а от 29 май до 2 септември 1878 се намира в гр.Несебър /Месембри/. На 3 септември през Анхиало /Поморие/ и Бургас тръгва за Адрианопол /Одрин/.
Напуска Одрин на 14 октомври и през г.Мустафа паша /днешният Свиленград) пристига в с. Коюн-бонар /Овчи кладенец обл.Ямбол/. Тук престоява до 6 февруари 1879. На 7 февруари 1879 тръгва за Русия преминавайки през Ямбол, Боровец, Котел, Омуртаг /Осман пазар/, Разград, Русе.
От тук на 3 март тръгва с кораб по Дунав до гр. Рени, Украйна, разположен на левия бряг на реката и на около 280 км. от Одеса. На 8 март 1879 се устаноявява за постоянно в гр.Рязан, на около 190 км. от Москва. Не е раняван и няма контузии.
* Благодарение на изключителното съдействие на Ирина Самсонова – член на Съюза на журналистите в Москва чрез Руския държавен военно-исторически архив /РГВИА/ беше установено за живота и делото на подполковник Михаил Лазаревич Колонтаевски – един от участниците в Руско-турската война 1877-1878 г., смятан за Освободителя на Несебър на 8 февруари 1878 г.
Ирина Самсунова благодари и за Наталия Михайлова Букштынович събрала и представила по моя поръчка за изготвянето на материалите за М.Л.Колонтаевски:
1. Старчевский А.А. Памятник восточной войны 1877-1878 г. С- П. 1878. с.163 и с.205
2. Кантонисты – малолетние и несовершеннолетние сыновья нижних воинских чинов, принадлежавшие к военному званию, то есть к военному ведомству, и в силу своего происхождения обязанные служить в Вооружённых Силах России. Кантонисты обучались в кантонистских школах.
3. Генерал-Адъютанта Князь Святополк-Мирский – во время русско-турецкой войны 1877-1878 годов состоял при главнокомандующем Кавказской армией и принимал деятельное участие в планировании и проведении штурма Карса. 12 ноября 1877 года ему был пожалован орден св. Георгия 2-й степени за № 108 („За военные подвиги, оказанные при взятии крепости Карса в ночь с 5-го на 6-е ноября 1877 года“.)
4. Генерал-Майор Фон Раден – Леонель Фёдорович Раден был начальником отряда войск, назначенных действовать против Осман-Базара, но за болезнью был оставлен в тылу действующей армии и скоропостижно скончался в ночь с 15 на 16 января 1878 года в деревне под Тырново (по другим данным – 2 февраля).
5. Месембрия – фракийское поселение на территории Несебра.
6. Эмеритальная касса – от лат. emereri, заслуживать. Пенсионная касса для производства дополнительных пенсий.
20 декември 1877 или 27 януари 1878
* Донесението. На другия ден /25 януари/ по заповед на полковник Александър Лермонтов майор Колонтаевски потегля с полуескадрон към Анхиало /Поморие/ на 26 януари,а до Месемврия /Несебър/ на 27 януари.Донесението от Лермонтов е до командването на XI армейски корпус за освобождението на Бургас и околностите на градове, визирано на 25 януари, архивирано по-късно в Центалното управление на архивите, съдържаат се в Известията на държавните архиви.
* Тетрадката. Маргаритис Константинидис написаната и събрана /тетрадката/ е през 1915 г. за книгата „Месембрия на Евксинския понт”.Тя е отпечатана на 1 април 1945 от Георгиос А. Мегас, коята за Константинидис, пише,че: „Тогава много от жителите на българските села, избягвайки от клането на размирниците,се укрили в Месемврия,където получили защита и грижа от местните жители.Накрая пристигнала и руската войска,която превзела града на 20 декември 1877” .
