Потомците завинаги ще помнят за ветерана от Втората световна война – столетникът Костадин Ричков от Равда

         Завършилият на 101 години Костадин Ричков почина на 10.11.2020 г. у дома си в Равда. На поклонението в Гробищния парк присъстваха печалните  родственици, а също и кметът на Равда Андон Бакалов.Опелото и помена бяха изпълнени от свещеника Евгений, а гробът бе положен в покойната съпруга София,починала през 2000 г.

         От името на  Общинска организация   на СОСЗР в Несебър венец положи председателят на организацията о.р. подп.Христо Николов.Офицерът от запаса, лейтенант Костадин Ричков, година по-рано стана най-възрастният член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/. Картата му бе връчена от подп.о.р. Христо Николов – председател на Общинската организация на СОСЗР в Несебър.

         Участник във Втората световна война, раняван няколко пъти, бай Дино, както го наричат в селото, си спомняше в детайли бойните действия, в които е взел участие – от Сърбия, през Унгария до австрийския град Грац, където завършва бойната му служба като химик.

         През годините бай Дино е кавалер на осем медали, но първото му единствено отличие през 1945 г. е от генералисимус  Йосиф Висарионович  Сталин.На 6 май – Денят на храбростта и празника на Българската армия – началникът на Военно окръжие   –Бургас подполковник Данчо Мишленков  издаде заповед на основание чл.240,ал.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, награди с „Грамота” ветерана от войните на България Костадин Ангелов Ричков.

         Достоен за възхищение и уважение човек, сражавал се във Втората световна война, отдавайки своите сили, сърце и дух за благото на нашата родина ветеранът от войната пазеше  жив бойния си дух.

         Казвал е, каза и на празничния си ден:  „Важно е човек, да намери своето място в живота. Аз съм доволен от живота си и често пъти казвам, че съм щастливец. Фронтът е нещо като живота. Нещо, което трябва да го видиш, да го чуеш, трябва да си там”. Неговият разказ за участието  му в боевете, за раните, които е получил беше интересен за всички ни.

         За спомените на Костадин Ричков ще разказват и потомците.