Стайко Иванов Гургов е е роден през 1939 г. в с.Горни Пасарел, Софийска област. През 1954 г. родителите му от селото са изселени тъй като е било залято от завиряването на язовир „Искър”.Пренасят се във Войводиново,Пловдивска област,а след като завършва гимназия, Гургов се дипломира във Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ – Пловдив.
През 1965 г. го разпределят в Несебър, където започва да работи като агроном в ТКЗС-Несебър.Професионалната му биография продължава като главен икономист, участъков агроном, ръководител на комплексна бригада, а впоследствие става и председател на Аграрно-промишления комплекс – Несебър. От създаването на Земеделско-производителната кооперация-Несебър през 1994 г. Гургов е избран за председател и работи в кооперацията до смъртта си.Той управляваше кооперацията, базирана в седалището на Тънково, а към част от кооперативните ниви бяха приобщени от Равда, Кошарица и Свети Влас.
Запознах се с Гургов в края на 80-те години, сприятелихме се, и от 1994 бях „аташиран” към Общото събрание на ЗПК-Несебър, буквално казано, до кончината на председателя, за което научих задочно.
За олицетворението на Гургов може да се определи с една дума, той беше Фермер.В работата му започваше от сутрин до мрак.В кооперацията имаше 9 200 дка, отглеждаше се пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кориандър, люцерна, лозя. Отчиташе се изрядно и рентата за член – кооператорите. Бе постигната стабилност на кооперацията – с европейски пари, с отговорност, организация и дисциплина.
Поговорката на Стайко бе: „Никой не е по-голям от хляба”, а пословичната му жизненост и оптимизъм винаги е била окуражаваща.Напусна ни, но духът на Фермера ще остане сред браздите на нивята.