Павел ПАВЛОВ от Несебър – потомък на преображенци*
Навършват се 118 години от Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието носи името на два празника – Илинденското -20 юли по нов стил и 2 август стар стил, и Преображенското – 6 август нов стил и 19 август стар стил през 1903 г.
На 28 юни заседава Конгреса /ОРО-Одринско революционна организация/ на Петрова нива до село Стоилово, Малкотърновско. Избира се Главно ръководно-боево тяло /ГРБТ/ в състав: Михаил Герджиков – ръководител на въстанието; Стамат Икономов – капитан на Българската армия; Лазар Маджаров – отг. на Лозенградски район. За главен воевода /началник на въстаническите сили/ е избран Георги Кондолов – най-обичания воевода.
Разделят терена на действия на райони и определят воеводи и подвоеводи на всеки. Почти на всяко село има образувана смъртна дружина и е избран воевода. На конгреса се чуват гласове да не се вдига въстание сега, най-вече от г-н Камилски от района на гр. Мустафа Паша /Свиленград/, понеже хората не са готови, но те са отхвърлени от конгреса. Конгреса решава ГРБТ да определи датата на въстанието.И то решава да бъде 6 август на Преображение Господно.
Знакът ще бъде – възпламенена бомба на вр. Китка, където ще бъде Герджиков. На 5-ти август вечерта всички части и воеводите са по високите баири на Странджа в очакване на началото. На Махиада е Стамат Икономов, на връх Марковец е Лазар Маджаров.
Чети са разположени и по другите високи баири на Странджа планина. На връх Циганка, връх Свети Илия, Караманбаир и др. Когато рано сутринта на 6-ти август бомбата избухва на връх Китка по всички други баири са запалени огньове, които възвестяват началото на въстанието.
Всички четници са превъзбудени, радостни и в настроение – готови за бой с омразния тиранин. Запяват песента „Българе, глава вдигнали“. Кога е създадена песента, кой я е сътворил никой не знае и до днес, но тя е любимата песен на въстаниците при избухването му. Само за броени часове четниците освобождават селата в Малко търновско, след което се присъединяват Царево и Ахтопол, а на овладяваната територия се образува Старнджанска комуна.Тактиката за последователното избухване на въстанието в различни райони носи успех и успява да затрудни турската армия.
Още в първия ден въстаниците дават свидна жертва.В първите часове на въстанието смъртно е ранен воеводата Георги Кондолов в родното му село Паспалово. Желанието му е да го убият, за да свършат мъките му. Завещава им да продължат делото: „Проклети да сте, ако не продължите делото да край!“ Хвърлят жребий кой да го довърши, да сложи край на мъките му.
Пада се на най-младия четник /Димитър Желязков /Македончето/. Той със сълзи на очи, обърнат настрани от упор и с думите „Почивай воеводо!“ го довършва. Погребват го на Паспаловската могила, заличават гроба му, играят хоро отгоре му и го покриват със сухи листа. Това е желанието на воеводата Георги Кондолов. /Дядо Желю/ и те го изпълняват.
Продължават и прогонват омразния тиранин. Радостта и възторга са неописуеми, всички се прегръщат, пеят и играят. Народът ликува – тиранинът е смазан, уплашен и избягал. Но това опиянение трае само 20 дни, до 25-ти август. Одринския валия Ариф Паша праща известие до султан Абдул Хамид за случилото се там.В областта идват Шукри Паша с 40 000 редовна турска армия, Садък Паша с още толкова башибозук и Исмаил Паша с много арнаути и др.
Организираната турска армия разбива четниците още в първото сражение.Те не могат да устояват на турската войска и след като са разбити всеки от тях бърза да разбере, какво става със семействата им.Те тръгват към родните си села.Започва трагедията на преображенци.Трагедията е голяма. Навсякъде, където да погледне човек има трупове на мъже, жени, старци, деца и пеленачета. В горите на различни места се събират по няколко хиляди хора и въстаници и поемат към България – многобройни кервани от хора и добитък вървят към границата на България.
Отиват към неизвестното, оставят всичко, вземат само по някоя дрешка за децата, малко храна и потеглят. Тъжни, умислени, уплашени, охранявани от четниците вървят през гори и долини, да не ги видят, с надеждата че България ще ги приюти подобаващо топло и радушно и ще стопли плачещите и уплашени сърца и души. Но дали е така.
Жестока е съдбата на тракийци дошли в България.Започват от нулата, в крайна бедност и голяма мизерност. Българското правителство почти нищо не прави за бежанците от Тракия до ден днешен. А вижте трагедията в цифри – общо за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.: водят се 289 сражения с врага, загиналите въстаници са 994, опожарени села – 201, изпепелени къщи – 12 440, изклани са и живи изгорени мъже, жени и деца 4 694, изнасилени жени и моми – 3 122, а над 200 са отвлечени. Останали без дом 70 835, 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5 325. Въстаници – 25 000 срещу 350 000 турска армия.
Шапки долу и поклон пред героите от Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г., загинали за обединението на България и нейната цялост. Дълбок поклон пред делото им.Спете спокойно във вечния си сън и почивайте в мир.
Ние – нашите наследници никога няма да ви забравим. Във Ваша чест вечно ще звучат песните в деня на Преображение Господне: “Българе, глава вдигнали“ и химна на Странджа и тракийци: „Ясен месец веч изгрява“ – написана от воеводата Яни Попов.
___________________________________________________________________________* Павел Павлов е потомък от странджанския край, живеещ в Несебър.Той е от тези, който пише за Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение. В ранните часове на 6 август 1903 г. по всички високи върхове на Странджа планина горят огньове и възвестяват началото на Преображенското въстание – там по върховете са водачите на въстанието: Лазар Маджаров, Михаил Гереджиков и Стамат Икономов заедно с войводите на смъртните дружини и четниците.
