На 9 юни се навършват 10 години от блажената кончина на архимандрит Назарий (Николай Стойков Терзиев).Старецът Назарий * беше от един от последните старци-наставници от старото поколение монашество. Старчеството е призвание, дар от Бога и не се придобива с похвати и умения. Дядо Назарий, угодникът Господен, беше пратен тук да поживее на земята на точното място и в точното време, в един преходен период на видимо оскъдняване на вярата,казва Велизар Пейков.
Назарий е най-високопоставеният духовник, родом от Несебър, един от най-популярните духовници в Българската православна църква,изповедник на членовете на Светия синод, създател на многобройни кадри на клира и въцърковил немалко православни християни.
Николай Стойков Терзиев е роден на 27 ноември 1933 в Несебър.Основно образование получава в родния си град,а средно-в Поморие.Воден от желанието да се посвети на светата Православна църква, той решава да поеме по пътя на монашеството.
На 13 април 1960 постъпва като послушник в Рилския манастир.На 9 юни 1960 е подстриган за монах от игумена на манастира – Стобийския епископ Варлаам, впоследствие Пловдивски митрополит, а духовен наставник му става йеромонах Евлогий.
На 15 април 1967 в Кокалянския манастир е ръкоположен за йеродякон от Знеполския епископ Йосиф Диков, впоследствие Нюйоркски митрополит, който на следващия ден -16 април, го ръкополага и за йеромонах.
На 8 ноември 1984 по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Крупнишкия епископ Геласий, впоследствие Нюйоркски митрополит.
Служението му в църквата преминава отново в Рилския манастир /9 юни 1960-30 септември 1961/, завеждащ канаскията в Бачковския манастир /15 октомври 1961-25 май 1963/, домакин в Преображенския манастир /30 октомври 1963-3 март 1965/, игумен на Кокалянския манастир /1965-1970/. За кратко е бил игумен на Гложенския манастир, след което отново се връща за игумен в Кокалянския манастир,какъвто остава до смъртта си.
Архимандрит Назарий е духовен старец и наставник на множество духовници, изповедник е на представителите на висшия клир на Българската православна църква.
Този “последен духовен старец” /по думите на един наш митрополит/ десетилетия наред е жив пример за подражание на християни, голяма част от тях станали свещенослужители и монаси в Българската православна църква.
В това са се убедили и онази част от несебърските граждани,имали възможност да общуват с Назарий в Кокалянската св.обител. Днес е време да сведем глави в негова памет и отново да се обърнем към него с молитвени думи: “Отче Назарие,продължавай да се молиш за нас!”.Така както смятат да направят граждани на Несебър, членове на Инициативен комитет, решили по случай бележитата годишнина да открият паметна плоча за Николай Теризиев в родната му къща.
Преди 4 години на книжния пазар излезе нова българска книга за живота и наставническата дейност на известния в православните среди старец Назарий, игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил”.Книгата „Срещи със стареца Назарий” * е съставена изцяло по разкази на негови духовни чеда.
След завършване на земния път на нашия духовен наставник – Божия угодник архимандрит Назарий, мнозина негови чеда споделиха желание да разкажат или напишат спомените си за любимия ни дядо. Ако беше жив дядо Назарий, ние едва ли щяхме да си позволим да пишем похвали по негов адрес, защото той не обичаше и не искаше да се говори за това, което се прави от него или покрай него. Така ни учеше и нас, да не вдигаме шум около
Но нима е възможно в тези бездуховни за страната ни времена, когато имаме въпиюща нужда от извисени духовни пастири, да премълчим за спасителните дела на този светилник на вярата, чийто живот премина изцяло в непрестанна духовна бран, добротворство и предана служба на Светата ни Православна църква?
Позовавайки се на словата на авва Исаия: „Не хвали онова, което не си видял, а за каквото само си чул, не говори за него, като да си го видял“.
И на казаното от светогорския старец свети Паисий: „Записвайте всичко духовно, което слушате, и този опит, за който сте чули от другите, защото ще дойде време, когато този опит ще бъде изчерпан и вие ще имате духовен дефицит“.
Бяха събрани и подредени хронологично материалите, съставящи животоописанието на един от последните старци-наставници от старото поколение на Рилското монашество – избран богопредано да напътства чедата си в следването на тесния път на вярата.
* Съставител на животоописанието е Велизар Пейков, журналист и издател – чедо на стареца Назарий в продължение на 31 години. Богословски редактор е свещеник Илия Христов, дългогодишно чедо на стареца, приел свещенство по негово благословение и един от създаделите на издателство „Тавор”.