Има ли човекът душа, а има ли „душа” в една стихосбирка ? През 1901 г. американският учен Дънкън Макдъгъл решава, че е крайно време да отговори на първата част от въпроса. С години проучвания, той доказва, че хората не са просто ходещи тела. В тях има нещо специално и то тежи точно 21 грама. Той опитва дори да заснеме момента, в който душата напуска тялото при смърт.
Отговорът на продължението на втората част от въпроса също може да се установи с теглилката за „душата” на стихосбирката на Елена Филипова.Подобно нещо няма как да бъде заснето, но прочетете първата книга „Забравих да ти кажа…” от страница на страница, субстанцията на поетическата душа е точно 100 грама.В този случай отговорът е безспорен.
А представянето на стихосбирката се състоя в Заседателната зала на Община Айтос.Публиката беше препълнена, а почитатели на лиричната книга поднесоха цветя , имаше и въпроси, и отговори, и автографи от Елена Филипова.Избрани стихове бяха прочетени от Милена Радева-Куртева.Сред феновете бе и ексдепутатът от Бургаска област Тодор Байчев.
В поетичния си дебют Елена Филипова е избрала заглавието на стихосбирката „Забравих да ти кажа…” * В стихосбирката са събрани стиховете,които Елена е писала докато е учила в гимназията, а след това в Бургаския свободен университет.Във встъплението си Елена пише:
Има неизживяна любов. Любов, която е дошла в неподходящ момент и не е могла да „оцелее“ … Силното чувство в сърцето и вечната болка. Не знам колко съм вярвала, че можеш да запазиш една емоция в сърцето си завинаги …
Да имаш щастливи моменти с един, а твоята рана да е друг … Но пък човек изживява онова, в което най- малко вярва …
Поне е вдъхновяващо …
Дипломира се като магистър по финанси и продължава да изразява себе си в стихотворна форма.А ето какво още може да узнаете за Елена: Тя е родена в Айтос.Средното си образование завършва в СУ „Христо Ботев”.През 2014 г. се дипломира с отличие като Магистър по финанси към Бургаския свободен университет.Професионалният й опит е свързан с живото застраховане и банково дело. Работила е в сферата на финансовите услуги.
Любовта й към поезията датира от ранна детска възраст, като първата си творба създава едва 13 годишна.Вдъхновение черпи от всичко, което я заобикаля, и превръща в стих всяко свое преживяване.
През цялото време – от момента на писане на първите си стихове до излизане от печат на дебютната й стихосбирка, Елена има подкрепата на своите родители, работещи и понастоящем в Гърция и Испания.Стихосбирката е адресирана от читателска аудитория първоначално в Айтос,а след това, както се казва – и на други места в страната, а пък – и в чужбина.
Обикновено наративът на лирическия текст на стихосбирката започва със съдържанието.В него са включени 66 стихотворения.Започва с „Не ме докосвай” на 7 стр. и завършва с „Търсиш ли ме” на 71 стр.
Споделените стихове на Елена са пределно лични, сантиментално-тръпчиви, назад и /или/ напред, екстатично отдадени на момента „тук” и „сега”,и … „веднага”.Стиховете следват законите на сърдечното движение.Те са изпълнени с всекидневните изпитания /и драми/, но и с всекидневното отвоюване на свое място и смисъл.
Всред купищата настроения в авторската поезия на Елена оценява това, което трябва да я поддържа жива, да провокира задължително публикуваното със своята последност. В наглед малкото думи впечатляващите стихове представят едновременния съвпад и разпад на настроения, визия и словосъчетания, съзерцателност и екстатичност, произтичаща възбудено възторжена.
Стихотворенията в „Забравих да ти кажа…” „подреждат” емоционалния хаос и самото присъствие на стихосбирката е за отказваната и извоюваната с много търпение любов, за онази любов, която ни ражда за начало.
Желанието за себевглеждане и особено изпитание на чувствата, впечатляват точността на изказа и склонността към един разголващ дневник на самоопознаването сред другите, сред чуждите , които трябва да станат свои.
Лирическия текст на авторката не изпитва никакъв страх от обяснения, дори и любовни – ритъм на противопостоене, понятийно новодумство, бягство от досадата и същевременно странна категоричност при изразяване на състоянията. Всичко това е от онази словесна мая на поезията й, толкова характерно нейна, колкото е искреността на откровенията й.Тя пуска на воля в съзнанието си „ада” и „рая”, които обаче не могат да размътят живата вода на битието й.
В стихосбирката на Елена смисълът на текста може да се почувства оголен, суров, истински. Несъмненото обаче е пределното внимание за лириката, а впечатленията остават единствено в усещаното като послание.
Да подреди човек емоциите на лирическия текст и да ги превърне в стихове, преминават отвъд и нейните лични преживявания. Стихотворенията й винаги ще ни изненадват с нещо: с оригинална метафора, с ясно, макар и дълбоко значение, с красота въпреки грубостта, със свежи интерпретации, от задръжките, от това,които са ни учили.
Свободното разпореждане с пространство и време Елена въвлича преживяванията си и непрекъснато трансформиращо се в своите емоционални позиции на художествения ни „аз”.Тя е и на „ти” със стихове, разговаряйки и пишейки със себе си, несравнима и единствена.
Първата стихосбирка на Елена вече има свое художествено поле,което може да се разширява според възможностите на художествените сетива към конкретното и индивидуалното в бъдещите стихове.
А на Елена сякаш е отредено да страда, и да мечтае – съвършената дуалност за развитието на лирическия текст.
* Забравих да ти кажа…Първо издание, Елена Филипова,автор.Златина Филипова-художествено оформление на корицата,Катя Петкова-графичен дизайн.Издателство „МараМ”-Несебър, издателство „Информапринт”-Бургас.
