Изследванията върху елинистическото наследство на Черноморското крайбрежие се допълват от уникалната находка- надписа на тракийския династ Садала – „Един новооткрит надпис от Несебър“,1950 г. Преводът и тълкуванията на надписа, документиращ отношенията между гърци и траки по крайбрежието в елинистическата епоха, и досега са запазили авторитета на първоизследователя Иван Гълъбов.
Архивите се съживяват Професор Иван Гълъбов е обявен за „Почетен гражданин на Несебър”на 15.11.1974 г.
На 15.11.1974 г. Пеньо Апостолов – председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет –Несебър на заседанието си обявява удосто яването на професор Иван Гълъбов за „Почетен гражданин на Несебър” за големите му заслуги за проучване и популяризиране за културното наследство на града Музей – Несебър.
Иван Петков Гълъбов е роден на 28.05.1918 в град Чирпан.* След завършване на гимназия в Бургас и Славянска филология в СУ „Св.Климент Охридски“, през 1942 и 1943 г. той специализира в Германия: индоевропейско езикознание в университета в Хайделберг и санскрит, староперсийски и славянска филология в Берлин при прочутите немски езиковеди М.Фасмер. X, Гюнтерт и Г, Райхенкрон.
Получил отлична база при изтъкнатите български учени в Софийския университет акад. Стефан Младенов, проф. Романски, чл. кореспондент Веселин Бешевлиев, проф. Кирил Мирчев – при специализацията той разширява знанията си в областта на основните индоевропейски езици, старата история и археологията.
През 1948 г. Гълъбов постъпва на работа в новосъздадения Народен музей в Бургас, наследник на музея на Археологическо дружество „Дебелт“. В града, където е получил гимназиалното си образование в класическата паралелка на Първа мъжка гимназия, той полага началото на многостранната си научна и популяризаторска работа в областта на археологията и историческото езикознание. Преминал по стълбицата уредник, старши уредник и директор (195! г.) на Окръжния исторически музей. Гълъбов поставя основите на активното археологическо проучване на един огромен по мащаби регион, включващ уникални археологически центрове като Созопол -античната Аполония, Несебър- Месамбрия, Дебелт -Деултум, Акве калиде – Бургаски минерални бани, Поморие – Анхиало, българската част на Странджа и много други.Той поставя началото и на колекцията на Бургаската художествена галерия, която тогава е художествен отдел към Народния музей- Бургас.
Още в началото на своята работа Гълъбов е принуден да брани музейното дело в Бургаския регион от чиновническите опити за налагане на количествен и идеологически подход в събирателската и експозиционна работа.
В многобройни публикации в местния и националния печат той доказва непрекъснато необходимостта от системно възпитание на обществото в преклонение и подкрепа за съхраняване на археологическото наследство.И днес запазват своето значение думите му от публикация във в-к „Народен фар“ от 1948 г.:
„Музеят не е склад, та да сметнем, че е добре комплектован, щом броят на асортиментите му надхвърли няколко стотици. Той е паноптикум на живота, на будна, творческа деятелност, която и когато ни гледа от музейните витрини, вълнува и определя нащето бъдеще”.
Гълъбов е директор на музея в Бургас до 1957 г. и под неговото ръководство се поставя началото на Известията на Народния музей Бургас- т. I, 1950 г. и т. II. 1965 г.
Хабилитирал се през 1957 г. Гълъбов постъпва като ст.н.с. в Института по български език-секция за общо и балканско езикознание. В периода 1958-1967 г. е и научен секретар на Института. От 1963 до 1967 г, е последователно хоноруван доцент, професор и ръководител катедра история на българския език при ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.
През 1967 г. проф. Гълъбов заминава за Залцбург-Австрия, където отначало чете лекции като гост-професор. В 1970 г. той спечелва конкурс за редовен професор, конкурирайки се със седем изтъкнати европейски слависти.
Малко по-късно става директор на Института по славянска филология в Залцбург. Когато през 1975 г. българското правителство закупува във Виена Културния дом „Витгенщайн“ проф. Гълъбов става негов пръв директор. И на този пост той проявява изключителни качества като мениджър на науката, създавайки към дома „Витгенщайн“ научен институт.
Проф. Гълъбов оставя значително по обем, разнообразно по съдържание и изключително богато на идеи научно творчество, което тепърва предстои да бъде оценявано и използвано в областите на археологията, българската и славянска епиграфика, българо-славянско и индоевропейско езикознание и др.
Резултатите от неговите археологически изследвания са отразени в редица интересни публикации, като „Археологически приноси за историята на гр. Бургас“ -1950 г., където по археологически материали авторът локализира античния емпориум „Сладките кладенци“ от V-III в. пр, Хр. на територията на гр. Бургас и очертава границата на хинтерланда на Аполония Понтийска във вътрешността на Бургаския залив. В статията „Аполонийски приноси“ Гълъбов обнародва за първи път архаичната статуя на Аполон от полуостров Атия, а по- късно в монографията „Каламис и аполонийската пластика“ доразвива идеите си за развитието на центровете на античното изкуство в Странджанското крайбрежие.
В „Каменни гробници от Несебър“ са обнародвани 12 каменни гробници от 3 в. пр. н. е. и са изяснени редица въпроси, свързани с живота, етническия характер и духовната култура на града в елинистическата епоха. Гълъбов е автор на най- добрата популярна книга за Несебър – „Несебър и неговите паметници“,1959 г. с второ издание през 1961 г.
Изследванията върху елинистическото наследство на Черноморското крайбрежие се допълват от уникалната находка- надписа на тракийския династ Садала – „Един новооткрит надпис от Несебър“,1950 г. Преводът и тълкуванията на надписа, документиращ отношенията между гърци и траки по крайбрежието в елинистическата епоха, и досега са запазили авторитета на първоизследователя. *
В „Археологически материали и наблюдения от Странджа“, публикувана в сб. „Странджанска експедиция“,1955 г., той публикува материали, свързани с поселищното развитие в предримската и римската епоха, в района на Северна Странджа и за първи път изследва по археологически материал славянското проникване в този район, датирайки го в VIII в.
Гълъбов е основоположник на подводните археологически изследвания по нашето крайбрежие. Още в 1959 г. той активно популяризира методите на подводната археология и очертава перспективите на нейното развитие в България.Той е организатор и на първата подводна археологическа експедиция „Маслен нос“ -I960 г.
За заслугите му при проучване на региона и опазване на древния Несебър проф. Гълъбов е обявен за „Почетен гражданин на Несебър” 15.11.1974 г.
Безспорно най-важно място в неговата научно-изследователска дейност заемат проблемите на историята на българския език с център -старобългарската книжовна традиция.
Един от основните му трудове -„За члена в българския език“- е публикуван в т. I на „Известия на Народния музей Бургас“. Проф. Гълъбов усилено работи в областта на историческата фонетика, българската диалектна структура, старобългарската фонетика, езиковите аспекти на появата на старобългарския език и писмо, Кирило-Методиевото дело, изследванията върху езика на старобългарските автори и техните възгледи по езикови проблеми Константин Философ, Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, представители на търновската школа. Разрешаването на проблемите на историята на българския език проф. Гълъбов свързва с привличането на богат елиграфски материал от новооткрити или неизследвани паметници: „Един малко известен надпис от времето на Стра- цимира“, „Ямболския надпис“, „Паметници на средновековната българска епиг- рафика“, „Български надпис от Царевец от началните години на турското робство“, „Скалния надпис при с. Калугерица“, „Приносът на епиграфския материал за решаване на лингвистичните проблеми“, „Надписите па боянските стенописи“ и др.
Значителна част от изследванията му са отпечатани в чужди издания на немски, френски, руски, което е важен принос за популяризиране на българската наука.
Научната дейност на проф. Гълъбов се отличава с оригиналност и богатство на идеи и тези. Той остави научни разработки поредица въпроси, които наред с техния принос отразяват различни етапи по пътя на научното дирене и са плодотворна база за научни дискусии.
Творчеството на проф.Иван Гълъбов е удостоен за „Почетен гражданин на Несебър” и има и непреходно значение. Неговата многостранност е пронизана от монолитната същност на една богата личност, оставила трайни следи в световната наука. _____________________________________________________________________ * Иван Гълъбов е роден на 28.05.1918.Завършва славянска филология в Софийския университет през 1941 г. Специализира в Хайделберг и Берлин. Директор на Народния музей в Бургас /1951-1957/. Доцент от 1963 г. и професор от 1966 г. във Великотърновския университет. Гостуващ професор в Института за славянска филология на Залцбургския университет /1967-1970/.От 1970 г. е редовен професор в Залцбургския университет. От 1971 до 1978 г. е ръководител на катедрата по славянска филология в Залцбургския университет и директор на Славистичния семинар. От 1977 г. до смъртта си- на 13.12.1978 г., е директор на Българския изследователски институт във Виена. * Месамбрийският декрет посветен на тракийския династ Садалас,придобит от Иван Гълъбов през 1949 г. Гръцки надпис от Несебър (ІІІ в. пр. Хр.) – договор между Месамбрия и тракийския владетел Садалас,началото е заличено: …Да се изкаже похвала на Садалас, по възможност по-скоро. Той да бъде увенчан със златен венец в театъра като благодетел на града по време на празника на Дионисий. На него и на потомците му да се даде месамбрийско гражданство, проксения, правото да заема почетно място при състезанията, право да влиза с кораб и да излиза от пристанището неприкосновен и без договор предварително. Садалас да бъде увенчаван всяка година с венец на стойност 50 статера, а касиерът след като напише клетвата и спогодбата с вдлъбнати букви върху мраморна плоча, да я постави при плочите на неговите предшественици Мопсиестий, Тарутин, Медиста и Котис в храма на Аполон. Спогодба между Садалас и месамбрийците: онези от месамбрийците, които се движат с кораби и изпадат в територията на Садалас, дават навлото и размер на …статера и полустатера… Към самото начало на III в. пр. Хр. се отнася месамбрийският декрет, с който народното събрание на града дава почетно гражданство на тракийския династ Садалас (Mihailov-IGBR, Nr. 307). Писмената върху камък ни 10 разказват, че Садалас владеел крайбрежната област и покровителствувал търговците и моряците от Месамбрия, когато те претърпявали корабокрушение край бреговете на неговата държава. В замяна на това месамбрийците му гласували ежегодна награда от един златен венец на стойност 50 статера, т. е. с тегло малко под половин килограм. Той получавал правото да използва пристанището на Месамбрия без да плаща такса и да заема място в специално предназначена за него ложа в театъра на Дионисий. Златният венец на тогавашния дипломатичен език означава, че месамбрийците плащали данък на Садалас. През III век пр. Хр. удобното географско разположение на Месамбрия и гъвкавата политика на нейните граждани довели до върхови моменти в нейното историческо развитие. Месамбрийци продължили да ухажват съседните могъщи владетели. Малко след средата на III век сред тях се наредил и келтският цар Кавар. * Книгата е от предпечат на 31 почетни граждани на Несебър,автор Максим Момчилов
